Трябва ми време и концентрация да обобщя и да ви разкажа моята история, защото не е работата там да се впусна в лични подробности – трябва да обобщя нещата така, че думите ми да свършат работа и на вас. От друга страна съм наясно колко е чувствителен човек, когато е изправен в труден избор, в който залогът е онова, което наричаме с думата всичко, всеки от нас посвоему.
Моята болест не се казваше като това, което е обект на разговора в тази тема, но общото между тях е очевидно, поне така разбирам от вашия разговор: лично бедствие, което сякаш затръшва пред теб всички врати. И си в лабиринт, от който е много важно да намериш изхода.
Моля ви, дайте ми малко време, за да намеря точните думи. За мен беше важно да знам, че ще ви е интересно това, което ще се опитам да споделя. Встъпителните думи подсказват по какъв начин ще се опитам да разкажа онова, което може би ще е от полза и за вас. Нека го направя добре, без да бъда дидактична, без да се натрапвам и да изпадам в твърде лични детайли. Освен това ви моля питайте, насочвайте ме. Това ще ми даде идеи как да ви бъда по-полезна или да поясня въз основа на личния си опит нещата, които по някакъв начин са универсалните трудности, свързани с проблема, който трябва да бъде решен. От утре малко по малко започваме разговора, ОК?
Стратегия не е случайна дума. Защото в случаите, когато си имаме работа с болест, която се опитва да ни отнеме най-ценното – времето от нашия живот, в което бихме могли да не се занимаваме с такива битки, а да водим борба за далеч по-интересни цели – в такава борба сме за никъде без стратегия. Защото единственият ни противник – болестта – е упорит и коварен. Със стихийни действия от днес за утре, поне при мен, нямаше изгледи за успех, моята прогноза беше ясна. И това беше донякъде добре, защото не можех да си позволя илюзии и отлагане. Трябваше веднага да се заловя за работа. Имах твърде малко време за разтакаване.
От тази гледна точка всяко, дори най-дребно неразположение е добре да бъде елиминирано без особено отлагане. Което както разбирам е валидно и в случая с хранителните разстройства.
Засега толкова. Лека нощ, милички.
|