Като чета какво пишеш, ми прави едно нещо впечатление - сякаш нещата ти се случват "ей така". Ей така, хоп, почваш диета, после ей така хоп я спираш. И като цяло търсиш нещо от рода на някаква мисъл, която ей така като си я повтаряш, да те остави мотивирана и да "прескочиш" границата.
При всички положения сигурно има нещо, което те кара да губиш мотивация. Трябва да го намериш за себе си, без значение дали е оттегчението да си следиш храната или е натоварване от движението или каквото и да е друго.
Кофти фактор е и факта, че за всички освен теб е ОК че си 106 килограма. Тук максимално бърз ефект ще имаш ако си застреляш съпруга, но не вярвам да го направиш, а и чакай да видим дали няма да стане по друг начин...
Като се замисля окончателно, ако се поставя на твое място и ако имах 2 прекрасни деца, най-голямата ми мотивация би била да си доживея в добро здраве прекрасните внуци! Ако не можеш да направиш едно отслабване от 40-50 килограма заради децата си... не знам какъв мотив по-силен да измисля!

За въглехидратите темата е разисквана основно, хвалена и отричана е, та ако се разровиш из архивите ще намериш доста по въпроса.
В твоя случай виждам едно доста добро предимство на нисковъглехидратната диета - ограничения прием на въглехидрати не предполага високи нива на инсулина при обмяната, от което ще спечелиш удобството да не огладняваш бързо и често. Ако искаш да минеш на този режим трябва да свикнеш с мисълта, че тестените изделия и сладкишите минават в миналото и с мисълта, че не трябва да избягваш мазнините от животински произход. Храни се с колкото може по-натурална храна, изхвърли за известно време плодовете, ограничи зеленчуците, избягвай всякакви "low fat" неща и си брой калориите.

We have to agree to disagree