Здравей, Калина.
Поздравявам те за тази първа и толкова важна, колкото и трудна крачка - да си признаеш, че имаш нужда от помощ и да я поискаш.
Пиша ти, споделяйки своя собствен, изстрадан опит. Може и вече да си прочела моя разказ, но ако не си, то ето го:

На 04.02.2002г. реших, че е дошъл момента да взема РЕШЕНИЕТО!
Началото – 26г., 163см., 85г.
След една седмица служебен семинар в провинцията имах чувството, че ще се пръсна. Всички панталони ме стягаха, не можех да си закопчая сакото, а огледалата ме ужасяваха. Седях си в ресторанта за обяд, а още преди да започна да ям ми беше тежко. Бях стигнала до критична точка, когато правилното решение е само едно и ще ти извади очите. До този момент се самозалъгвах, че и така съм си добре; че не съм затлъстяла, а “приятно закръглена”; че мога да се харесвам и такава, ако си го повтарям достатъчно дълго; че съм прекалено умна, за да допусна самочувствието ми да зависи от образа в огледалото; че е по-важно, че съм здрава, пък килограмите са само козметичен дефект, с който се свиква и след време дори не го забелязваш ...
Винаги съм имала проблем с наднормено тегло. Мисля, че ми е по наследство. Не че не съм опитвала всякакви рецепти, съвети, методи – обица с магнит (от реклама по телевизията); аеробика; антицелулитни процедури в козметичен салон; постене; тичане в парка; гладолечение (по Лидия Ковачева, мир на праха й); хапчета “Ксеникал”; разделно хранене по метода на Маги Дрозд; сигурно е имало и други, които пропускам. По принцип съм човек с воля, дори инат. Обаче единствено от гладолечението имаше по-сериозен ефект, но за кратко. Качих всички свалени килограми, че и отгоре.
По убеждение съм ЗА природосъобразния начин на живот – гладолечение, ароматерапия, масажи, положително мислене и ПРОТИВ лечение с лекарства (освен при спешни случаи).
Годините си минават и вече биологичният ми часовник подсказва, че наближава да изпълня женския си дълг и предопределение – да дам живот на нов човек. Попивам всякаква информация, която може да ме подготви за това – психически и физически.
Така при мен се “срещнаха” обстоятелствата, че осъзнах – сега е времето, тук е мястото, аз съм човекът. Взимам решение да отслабна и връщане назад няма. Бъдещото ми дете заслужава да му дам най-добрия старт в живота, доколкото зависи от мен. Аз заслужавам да изживея младостта си с добро самочувствие. Колкото по-рано, толкова по-лесно ще бъде. Няма начин да няма начин!
Речено – сторено.
Не съм се консултирала с никого, освен с човека, с когото живея, защото знаех, че ще имам нужда от неговото разбиране и подкрепа. Сама си определих програма, тръгвайки от това, за което бях сигурна, че има ефект при мен – лечебния глад на Лидия Ковачева. Препрочетох книгата й и започнах така:
I. Принципи
1) По-трудно е да решиш, отколкото да изпълниш решението си! Постави си ясна и конкретна цел!
Имам предвид сериозно решение, зад което стои сериозна причина. Толкова сериозна, че да те мотивира достатъчно силно и достатъчно дълго. За мен такава причина се оказа, че е решението ми в най-скоро време да си имам бебе. Това, което не бях в състояние да постигна заради себе си, го постигнах заради някой, който е по-важен от мен.
Ако не си решил твърдо и окончателно винаги си намираш извинения и оправдания, за да отложиш за “от понеделник”. Този понеделник, който никога не идва.
След като взех решение много ми олекна. Вече можех сравнително безболезнено да се разделя с всички илюзии и самовнушения. Можех критично да застана пред огледалото. Останалото беше въпрос на време и постоянство.
Разбира се не беше достатъчно да си кажа, че ще отслабна. Трябваше да определя колко точно ще отслабна и за колко време. Така нямаше опасност да се задоволя с по-малко от най-доброто.
2) За да има траен ефект, трябва да се отслабва постепенно!
Реших следното – до края на годината (за 10 месеца) да стана 60кг. Някъде бях чела, че толкова е нормата за ръста ми. Това означаваше 25кг или средно по 2.5кг на месец. Разбира се от опит знаех, че в началото ще свалям повече, но не исках да рискувам с твърде оптимистичен план, за да съм сигурна, че е изпълним.
3) Каквото и да правиш, прави го с желание и не изпадай в крайност!
За мен това означаваше, че ще отслабвам бавно. Но не само това. Важно беше и процесът да тече максимално естествено. Да не се насилвам. Има много начини да постигнеш даден ефект. Целта ми беше да намеря начин, ако не да се забавлявам, то поне да не се чувствам зле. За това най-важна се оказа, че е емоционалната и интелектуална настройка и подкрепата на човека, с когото живея. В началото (докато ефектът можеше да се скрие) не казах на никой друг. Така си спестих скептичното отношение. А може би и желанието на “доброжелатели” да “саботират” решението ми.
Нямам предвид умишлен саботаж. Най-трудно ми беше да убедя майка ми, че съм добре и че доброволно “се подлагам на това мъчение”. Все гледа от вратата да ме сложи на масата и дебне кога ще си изям яденето, за да ми сипе допълнително. Аз може твърдо да съм решила какво искам и как ще го постигна, но далеч по-лесно ми беше без изкушението на вкусните манджи, с които израснах и които до голяма степен бяха причина за проблема ми с теглото.
Освен това нямах нужда и от празно любопитство и клюки. Само мисълта, че в офиса колежките ще ме оглеждат, за да преценят как се справям беше достатъчно основание да не оповестявам решението си.
Има много начини да се измъкнеш – аз обикновено казвах, че не съм гладна. И това най-често беше самата истина.
Понякога, когато много ми се е искало да си хапна нещо, съм си позволявала да наруша диетата. Разбира се само с 2-3 хапки. Колкото да задоволя желанието си. Вярвам, че не бива да се изпада в крайност. Това обаче си остана възможност за редки случаи.
4) Не се отказвай!
Ще излъжа, ако кажа, че не съм имала трудни моменти на съмнение. Никога обаче не съм допускала мисълта, че може да се откажа преди да постигна целта.
II. Мислене
Много важно за успеха ми беше, че постоянно си повтарях и наистина вярвах, че гладувам без да се чувствам зле. Така направих програмата си, че включих елементи, които не са ми неприятни. Например – никога не съм обичала да тичам в парка и не го включих. Винаги има повече от един начин да постигнеш даден ефект – трябва само да използваш мисловния си капацитет и да откриеш своя начин.
Положителното отношение е стратегически много важно!
III. Хранене
Спрях се на плодово-чаения разтоварителен режим на Лидия Ковачева. Той включва следното дневно меню:
От 500гр до 800гр плодове според сезона
От 2 до 4 билкови чая с мед
През деня се разпределят по желание. Вода – колкото повече, толкова по-добре.
Глад съм усещала само през първите 1-2 дни. При усещане на слабост – може леко да се завишат плодовете или 1 лъж.мед. Имам предимството, че съм здрава и нямам никакви ограничения от здравословен характер. Затова избрах този вариант.
Понякога заменях част от билковите чайове с китайски чай или със зелен чай.
Придържах се към това меню 10 дни. След това 10 дни се захранвах като постепенно включвах в менюто зеленчуци, млечни продукти, сол, хляб. В книгата на Лидия Ковачева има подробно 10 дневно захранване. След това 10 дни се хранех пълноценно в ограничени количества. Общо 30 дни или 1 месец. И пак отначало. Така 7 месеца.
Купих си кантарче и всяка сутрин след ставане се мерех и записвах резултата. Недопустимо беше да се връщам назад. Ако кантарчето покаже повече от предната сутрин (дори и половин килограм), значи през деня ще ям само плодове и ще пия чай с мед. Най-трудната част от този режим се оказа, че е захранването. То не трябва да е по-малко дни, отколкото е гладуването.
Може и да звучи съмнително, но очаквах всяка следваща серия гладуване с желание. Невероятна е лекотата и удоволствието, с които организма ми понесе този омекотен режим на гладуване. Самочувствието ми се покачи още на 3-4 ден. Ефектът, който наблюдавах всяка сутрин, качвайки се на кантарчето, ме мотивираше допълнително и улесняваше много процеса.

IV. Движение
Както казах не обичам тичането в парка. Нито фитнеса. От малка се занимавам с народни танци. Два пъти в седмицата ходя на танци. Това движение ми доставя удоволствие. Друго не съм правила. Вярвам ,че ефектът зависи от желанието, с което подхождаш. Ако ти е приятно ще има ефект, а и няма да се изкушаваш да се откажеш. Винаги има повече от един начин да постигнеш нещо.

V. Резултат
01.08.2002г. – 60кг.

Дано да съм ти полезна с моя опит. Ако имаш допълнителни въпроси не се колебай да ми пишеш. Успех в приключението, което ти предстои!



"И каквото решиш ще се потвърди и светлина ще сияе по пътя ти!"