|
|
| Тема |
 ... [re: Яcминa] |
|
| Автор |
reader (с'дух) |
|
| Публикувано | 23.04.08 11:30 |
|
|
|
Ох, ужасно ме боли глава днес и не ми се работиии Добре, че все още никой не ме юрка.
Песента (ми) на деня е:
You know just who I am
Don't be so distant
'cause When you're lost
I am solely there to share your grief
Wailing your sorrow
is only my way to comfort you
Reminders of innocent youth
Waiting for morrow you're lonely
I name your solitude
I speaketh the truth
Now tell me all about your pain
Down to the detail
Don't say it's love
Your fragile heart feeds my contempt
Chase the heathen call
We belong...you and I
Unison in all you deny
I am the thorn in your side
That seeks accomplishment
Reminding the mortal of death
I am the spore of your pride
An angel heavensent
The master of all
I am the urge of the flesh
или March of Mephisto
Брех, как ми влязоха гладко тези Камелот, добре, че превъзмогнах отвратителното си настроение в петък и се завлачих на концерта.
Както и да е, мислех си за това колко ли "големи" сме ние, как може да се определи относителния "размер" на човек и неговата личност. Дали тя порасва? А дали се смалява? Дали можем да се измерим с пространството, което заемаме в нечий друг живот или мисли?
Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...
| |
| |
| 
|
|
...