ФАРът по-долу е нарекъл нещата с истинските им имена. Значи е разбрал забележката ми съвсем точно!

А бат'Дейви за тези 30 години е направил много. Не по-малко от самите ДП. Показателна беше 87-ма, когато бързо изчерпаните ДП направиха албум, в който няма кажи-речи нищо запомнящо се (освен ако насила не го слушаш поне 4 пъти да ти се лепне някой хилав риф - такива песньовки като Bad Attitude са по-скоро обидни и са чиста проба деградация спрямо Perfect Strangers. Толкова се бях отчаял по онова време, че години наред отказвах да слушам новите албуми на ДП), а в същото време Дейви седя седмици наред в британските и щатските класации. Верно е че Whitesnake 87 малко метълее, но защо това трябва да е недостатък? Това е имидж, който Дейви тогава съзнателно избра. Истинският музикант пробва различни стилове, а не прави вечно интерпретации на материала от един и същ протоалбум (самите ДП от 68 до 76 са доказателство за това - от прогресив през хард рок та до фънк ен соул). И ето, че поне баладите от Whitesnake 87 останаха в рок историята - Is This Love, Looking for Love, Give Me all Your Love (много "Love" стана :)) ), че дори и Don't Turn Away е запомнящо се парче.

А що се отнася до "чувствената музика": ако бат'Дейви лигнята не прави чувствена музика не виждам кой? Гилън прави далеч по-малко (поне като % творчество) чувствена музика от Дейви (и това е една от причините да го предпочитам).

Не съм казвал, че 61-годишен трябва да пее като 20-годишен. Тъкмо напротив - твърдях, че именно това сравнение е неуместно (не мога да разбери ти чий постинг си прочел)! Абе вземи прочети какво е написал ФАР по-долу! Миналата година Гилън пя невероятно зле и въпреки това концерта беше незабравим.

Това е!