Аз бих казал че на 90% Гилън пее добре, а в останалите е възможно и да се поолива малко или много.При неговите лайф-изпълнения има една може да се каже закономерност - първите 1-2 песни започва малко несигурно (може би защото както казваш няма добра самодисциплина и култура на гласа, или пък просто защото не се е разпял или много често от пулта закъсняват да му оправят микрофона). Но следващите песни, и средата са почти винаги на много високо ниво, и вече към края само поради прекалени емоции започва да дере малко гласа му, но не и да пропуска пасажи. !?!?!

!?!? моля. моля !?! - я нека да уточним за кого говорим - че публиката припявала по-силно от вокала? Ами основното което аз пък забелязах на концерта на Ковърдейл в БГ беше през цялото време - демонстративно поднасяне на микрофона към прекрасната българска публика, това ставаше в почти всяка песен, не защото на публиката толкова много й се пее, а защото Дейвид просто не можеше да издържи соловите партии в песните си и трябваше да ги довършва някой друг... ха ха ха, айде не нам тия стари театрални трикове. Ако пее само блус-балади може и да се справи.

Да си забелязал Гилън да прави подобни жестове с публиката - основните припявания са както винаги: на Smoke..., Hush, Strange kind...Black Night, но това са легендарни припеви.

Остави Made in Japan - това е твърде преекспонирана тава. По-добре чуй In Concert, за малко разнообразие, друго какво да ти препоръчам? През '85 не бил във форма (видео концерта в Париж и за мен е някакво недоразумение)?! - ами чуй тогава Deep in Detroit'85, или Third Night in Stockholm'85 - просто невероятни концерти и там пее както винаги е пял от 70-те годин до тогава - без да се пести, с много хъс и емоция, което естествено му прави и лоша услуга понякога. Заради прекаленото форсиране на гласа си често започва да го губи, това е. Човека не си пази гласа както някои други госпожички като К. или Х.
Дори в Гилън Бенд, 70-те и началото на 80-те, ако чуеш концертните му изпълнения, може би ще си промениш мнението.
Пее си Child in Time без да се замисли, е вярно че не е както 70-години, но идеята на песента не е основно да забие най-високия тон и толкоз...а малко по-дълбок замисъл.

А що се отнася до някои тонове които се пропускат, това може да се чуе при всеки вокалист. Каква е причината? - в диапазона на човешкия глас има 3-4 тона, които са преходни между нормалния и микса към фалцет. Този певец който съумее така да изглади точно този преход така че да не се забелязва ознчава че той доста е поработил върху техниката на гласа си. В студийните записи това почти не се усеща, но на концерт на всеки му се разкатава майката, ако да речем дадена вокална мелодия постоянно варира около тези компромисни тонове, или гласът му не е във форма.
И че Гилън има разнообразни нюанси на пеенето, с това и аз съм съгласен. Аз в никакъв случай не съм твърдял че той е блус-певец. Той е изключително рок. Това за операта дай да го оставим настрани - може и да има всички данни за тенор но в класическото пеене звукоизвличането е съвсем различно и аз съм сигурен че Гилън не си е направил труда да го постигне защото не му е нужно. Това с Павароти "Nesun Dorma" е добре, но не е класическо пеене, и това си е просто бизнес, кампания или както щеш го приеми.