изобщо. Просто се помъчих да пренасоча тона дискусията.

Отговарям общо я н конкретно на всеки. Всеки може да отдели репликата за него самия.

Гилън е велик не само с качествата и параметрите на гласа си - по полята има много по гласовити овчари. Това, което Гилън притежава е интелект - нещо рядко в хард рока, поне според мене. Талант, професионализъм, интелект и вкус - още по-рядка комбинация. Дори и на въпросния концерт Гилън има обаяние. Физическия компонент го няма, но присъствието е там.

Джими е много, много труден музикант (за разлика от Фреди Мъркюри, чиито звучене е прилепчиво като прясно лайно - веднага залепва, от първо слушане). Джими не композира, той Е музика. Трудна за слушане, не шансон, не е шлагер. Лично мнение. Цялата музика на Куин не моюе да ме разтърси и един процент, сравнено с инструменталната блусова разработка с която Джими вдига ципа на Уудсток (онзи от 68 година, а не комерсиалните изгъзци през 90-те). За мене Куин е вредна група - но това е много лично и дълго за обяснение отношение. Не обочам перфектни неща. Предпочитам Рон Уудс да свири фалшиви ноти в Ролинг Стоунс. Несъвъьршеният мерак за мене е много по-ценен от преьрепетираната перфектност. Както Ричард Драйфус каза във филма "Мистър Холандз опус" чрез героя си, маестро Холанд: " Тези хора едвам свирят, професионално погледнато, те изобщо не мога да пеят. Но независимо от това, на мене ми е кеф даги слушам. Защото те се забавляват, докатосвирят и пеят. Музиката, това не е перфекционизъм. Да свириш музика - това е да се забавляваш. Ако това го няма, нижо не излиза". (цитирам по памет). Той говори за една от ранните рок-енд-рол групи. Това е и моят основен критерий - непосредственост, искреност на изживяването и импровизация. По тази причина и Пинк Флойд само мога да ги уважавам. Но нищо повече. Естетически перфектни, интелектуални изискани, но лишени от непосредственост и импровизация. Всичко е пререпетирано до скука. Бях има на концерт (Пулс) - главозамайващо шоу. Човек се пита, дали неистина не е на наркотици и не халюцинира. Но си направих труда да се заслушам и в музиката. Присъствието на групата беше излишно - спокойно можеха да пуснат плочата...

За концерта на Дио в София. Позволих си завоалиран сарказъм. Простете ми, ако можете.

За Айрън Мейдън. С нищо не промениха живота ми. Спокойно минавам и без тяхната музика. Което не означава нищо. За други хора те може да са богове. И това не мправи нито мене повече нито тези хора повече. За всеки влак си има пътници. Мога да изпиша трактати за разликите между тях и Пърпъл. Би било абсолютно излишно. МенОУор. Гледах ги в бар в Кливлънд. Запомних това, че псуваха. Като хамали. Това, което правят не се вписва в моето разбиране за музика. Иначе разтягаме това изкуство до всичко, което не е тишина. Това, че съм ходил на концерти не ме прави изобщо по-голям експерт от мнозина, които стават и лягат с музиката за която говорим без да са видели никога изпълнителите на живо. Говорим за музика. Това че съм разговярял с някои от музикантите, не ме прави есперт също. Просто знам някои факти първа ръка. Това няма нищо общо с естетическата страна на нещата.

А тема та е адски дълга наистина. Затова, лека нощ момчета и момичета.

И не позволявайте никога на никого да ви казва, че не "разбитате" от нещо, което не изисква никакво разбиране, а само емоционално и естетическо пристрастие.

Да се слуша много и разнообразна музика - това е ключът, поне за мене. Всичко е взаимосвързано като паяжина. И безкайно интересно за разплитане...