Да не профанираме клуба, като започваме с дискусия на най-дискутирания въпрос. Най-важното е, че в името на групата има магия - който и да свири и пее в нея, пак са върхът. Хем се изменят, хем запазват нещо от характерното си звучене и винаги са разпознаваеми.
За мен има само две неслушаеми тави - тях съзнателно ги нямам във фонотеката си - The Battle Rages On и оная с Джо Лин Търнър, дето даже не й помня името. (Макар че по принцип го харесвам като вокал.) Всичко останало е стойностно. И независимо, че съм горещ почитател на класическия период, не мога да не призная, че Perpendicular е една от любимите ми тави от мига, в който я чух.
А за концертите - дума нямам.

Радвам се за клуба!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите