|
...язък, язък... помня я аз тази тема, ма беше от добрите клубни времена, дето клубчето беше продуктивно и хейтърството не го беше попарило с отровата си... и един пасаж от поста на някой, който се казва Рокси( ) много ме впечатли:
Доколкото имам наблюдения, хейтърството е омраза - упорита и продължителна, понякога със засилени до митологизиране мотиви. Затова хейтърите са зависими хора - ако нямат какво да мразят, губят част от идентичността си. Ако са упорити, винаги си намират нов повод и обект. Остро реагират на дразнене, но последиците са неясни, защото обикновено се движат на глутници и се подкрепят взаимно, затова външните дразнители най-често ги консолидират, а като индивиди срещу индивидуални дразнители се борят със самопотвърждаваща се праволинейност, която с плоскостта си отказва всеки надарен с поне малко въображение опонент от по-нататъшни спорове с радиостанция. Към вътрешни дразнители подхождат на принципа "абе и ти си прав, ама не баш" или в краен случай като срещу враг с партиен билет, поради което от дразненето им няма голям смисъл, освен ако не е за шоуто. За целта най-ефектно се разиграват от тарани на принципа "и сам воинът е воин" по горната причини, че обичат да се подкрепят взаимно и гордо се нахвърлят вкупом. Поради това се считат за твърде силни на своя територия, както и на чужда, ако са в достатъчен брой. Вследствие на това обикновено се надценяват и започват да се мислят за свръхкомпетентни изразители на големи истини, по-големи разбирачи от професионалистите и по-католици от Папата.
Такава е на любовта мощта,
че възвишава низките неща.
|