Аз пък съм май на обратното мнение..но съвети не мога да давам, защото не познавам човека пуснал темата и не знам до каква степен е готов да се бори за своето щастие...каква твърдост притежава и до колко е готов на такова нещо...
Обаче веднъж си е отишъл и то без натиск от обществото, родителите и т.н.
Различието винаги е много трудно и изисква много енергия и твърдост, за да устоиш на своето...това за обществото, и много вяра, че точно това искаш, това пък за себе си..тук говорим ако нещата са споделени..и двамата го искат.
Ще ти дам елементарен пример, който ми е пред очите...Разликата между братовчед ми е жена му е 19 години, той сега е на 45, а тя на 26. До скоро всичко беше ок, докато на него не му влезнаха някакви бръмбари в главата, че той остарява, а жена му е млада...и започна да я тормози съответно...с "ти имаш ли си друг?", " добре ли се чувстваш с мен?", " какво го гледаш този, по-млад е от мен нали"...и всякакви такива глупости...а, девойката си го иска него и въобще не се е и замисляла за друг, но започна да се нервира..и ми каза, че ако така продължава, наистина ще си хване някой, защото това си е тормоз. А той хем си има млада жена и й се кефи, хем го тресе някаква несигурност, която е само в неговата глава...
Та за това казвам, просто автора на темата, трябва да си сложи на кантар неговата увереност, сила, желание и съответно, натиска, съмненията и възможностите /психичните, за да издържи/...
Но решението трябва да си е само негово и то на база увереност, какво иска...като съответно трябва след това да поговори и с нея...тя какво иска...
Не знам, обобщено е някак..ама..конкретиката той си я знае... : )