Да посвещението винаги е на добра воля, но често води до обсебване.
При случай, че това е човек / дете/, то се развива, расте и нормално е да поеме своя път в живота си. Първо, трудно можеш да определиш къде е границата между грижите, обичта и пълната зависимост на детето от теб и обратното.
Второ, накрая когато детето порасне се оказва, че ти въобще нямаш идея как да живееш живота си, а и при много случай е късно / всичко с времето си/ и се превръщаш в "пиявица" или в вечно недооценения или най- малкото в този с многото свободно време, но неизвестно в какво да го оползотвори.
Някой които е посветен на нещо не умее да се грижи за себе си и един момент увисва или започва да виси на другия.

Баланс въобще не значи уговорка или равенство. Започнеш ли да се уговаряш, то определено нещата не са добре. За мен баланс значи да даваш и вземаш според възможностите ти и необходимостта ти и съответно същото за другия като "общата каруца" т.е. семейството ти е в относителен покой.