|
Търсех отговори.
Една част от тях намерих, бих казала, че клубуването ми беше наистина превратен момент. Много неща се промениха, аз - също. Надявам се - да е било за добро.
По времето, когато стартира моето участие, клубовете не бяха в пиковия си период, но то всяко нещо си има моменти на възход и затишие. Все пак - тук участваха силни и ярки образи, които винаги ми е било удоволствие да чета - за отмора, за раздумка, за щип ти би ди дип..
Имала съм лични проблемации, просто нужда от друга гледна точка - странична. Не винаги човек може да сподели с приятелите или семейството даден казус, те са малко или много пристрастни, биха спестили неща - уж за добро, или просто - не биха разбрали. Човек има нужда понякога да бъде анонимен, да избистри за себе си, най - вече - нещо като монолог..ама пред публика - с всичките ползи и негативи на това да си фърлиш бельото на мегданя.
Намирала съм съвети, настроение, хубави познанства, сладка приказка, любови - не. Не ми е било цел на живота, просто. Не, че са липсвали оферти.
Понастоящем..остана като много приятен навик, особено по време на майчинството, когато разбираемо социалният живот се стеснява, пък и във върла зима - на човек не му е много до разходки, повече се застоява на закрито. По някакъв начин компенсираше липсата на компания, да не говорим, че част от познанствата отдавна са излезли от виртуала.
Някакви особени пристрастия към тематиката нямам. Но е факт, че преди години - в ГЗС бяха концентрирани възможно най - колоритните и остри пера. Просто съм се смяла до сълзи, а е имало и истории, които наистина те правят съпричастен. На някои хора - списването определено им се отдава. Въздействат.
Та така..аз май съм давала примера с уютното, кварталното кафене, което понякога ти писва, но в което - от време на време - винаги сядаш с удоволствие за едно хубаво капучино - на раздумка и шекерени лакърдии.
|
Re: Какво в дир бг [re: Baldrian]
