|
Не съм сигурна защо, но тъжните песни често са като че ли по-силни и красиви...
Това го цитирам за втори път понеже е някак си важно. Трябваше ми малко време да открия един цитат за който ми напомни (овен за собствените ми разбирания, че любовта почти винаги е свързана с поне малко меланхолия...)
от една книга "Климати" на Андре Мороа, която четох наскоро (то затова си я и спомням я;)
Изабел:
Ах Филип, бих желал да прекарам така целия си живот до вас, в унес, само да държа ръката ви, да усещам прохладния въздух, да гледам изтравничетата... Прелестно е, но същевременно и така тъжно, не намирате ли? Защо?
- Най красивите мигове са винаги тъжни. Човек чувства, че са мимолетни, иска да ги задържи, но не може. Като малък всеки път усещах това нещо в цирка, после на концерт, когато бях премного щатлив. Казвах си: "След два часа всичко ще свърши."
Всъщност Фаустовско-Мефистофелското изкушение "О миг поспри, животът е тъй хубав" е нещо като лайтмотив и в този роман или може би повест да го наречем. Доста често героите разсъждават над това провокирайки читателя към същото разбира е. Но каква по важна тема за хората от това, че сме смъртни, че животът е кратък и че ... така де.
Другото за което веднага напомня е недостижимата Ана Каренина, разбира се...
Ето и едно вложено в романа стихотворение, част от Градината на Прозепина", на някой си АЛджерион Чарлс Суиндърн:
From too much love of living,
From hope and fear set free,
We thank, with brief thanksgiving
Whatever Gods may be
That no life lives forever;
That dead men rise up never;
That even the weаriest river
Winds somewhere safe to sea
+++
в превод (както си е оригинално преведен от преводачката Надежда СТанева:
Отхвърлили прекалената любов към живота,
освободени от надежда и трахове,
отдаваме кратка благодарност
на боговете каквито и да а те,
за това, че животът не е вечен,
за това, че мъртвите няма да възкръснат,
за това, че дори и най морната река
накрая стига до морето...
Това са любимите стихове на главната героиня Одил, голямата любов на Филип, назабравимата и единствената, или почти. Но да не развалям повече на тези, които не са го чели и биха искали;)
|
Re: анти-Купон с тъжни песни [re: Ekna]
