Мързелът не е депресия, дали е вроден / има и такава теория/ той определено работи за съхранението на човека. Друг е въпроса, че мързелът може да се оправдава с депресия.
Депресивните състояния / не говоря за медицинския термин на депресията/ са определено с негативно въздействие върху човека - както психическо, така и физическа. Липсата на апетит и оттам недохранване на организма и постепенно спиране на храненето, намаляване на физическите сили и обща слабост въобще не са за пренебрегване. Физическата слабост води до психическа както и обратното.
Не съм съгласна, че човек не трябва да потърси лекарска помощ / друг е въпроса за компетентността на лекарите и въздействието на лекарствата/ особено когато е сам или не може да се довери на близките или съзнава, че "потъва". За въздействието на лекарствата на различни хора по различен начин и в различна дозировка и комбинация може много да се говори, но определено съм убедена, че човек не се ли чувства добре или не е добре спрямо някакви възприети норми, то определено трябва да потърси помощ.

Преди две години мой колега се обеси. Заключение: станало му нещо, но ако е имало поне с кой да поговори...

Другите състояния които споменава за мен са още по- страшни защото доколко зная стават не постепенно, а изведнъж. Разбира се, за това съвсем не означава, че няма причини. Дали причините са възприемливи е друг въпрос, но определено последствията за всички.