Всъщност харесването и нехаресването са смърт за обективността, защото изхождат от предразсъдъците/комплексите на конкретния човек, т.е. изцяло субективни, никаква обективност.

А човек е динамична система, не е някакво замразено състояние, със строго зададени в някакви рамки характеристики. Така че вкопчването в определени характеристики е всъщност вкопчване в илюзии. Никой никого не познава, "познаваме" само вярванията си, представите, предразсъдъците.

Всеки от нас е едно нищо, ти също си нищо. Как мога да харесвам или да не харесвам едно нищо.

Представите изпълват тялото/съзнанието с напрежение.