Аз пак мисля, че не е съвсем любов.. твоето.
Приеми , че няма начин. Всеки човек си има граници- вероятно си ги преминал.

Не мога да говоря от нейно име- но ще ти кажа от моето- почти всичко бих простила на всеки, но не след всичко бих живяла с всеки. Дори да си най-голямата ми любов (а при нея дори това не си явно- въпреки че нямам право да говоря..- не я познавам) - ако ме изнесеш така в дир-а... - няма да искам да живея с тебе, разбираш ли ?
Едно е прошката- друго съжителството след нея.
Не знам дали тя иска да те нарани, но дали е човешко ? А човешко ли беше, когато ти си искал да я нараниш- когато си я разнасял в дир-а.., а и си заплашвал да я убиеш.. да кажеш на баща й.. и т.н. Това човешко ли е било ?

Не съм защитник на Станислава.. и честно казано- не харесвам никак постъпките й... , но - твоите постъпки- оправдават голяма част от нейните...

Ти как би се отнесъл към маниака, който те преследва ? Би ли искал да говориш с някой, който не те слуша.., нито се интересува от какво имаш нужда- а не спира да те преследва... ?
Всеки човек има нужда от спокойствие- ти първо я унижи пред целия свят (или да речем- не свят- пред целия дир) , заплашваше и я унижаваше многократно .. а дори, когато разбра, че си сгрешил- не спря да я преследваш- и да й отнемаш спокойствието.. - и сам да се унижаваш.

Няма път назад.
Изправи се и продължи напред .

-------

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Beчep на 14.06.08 19:03.