|
|
| Тема |
 Провокирано от питащ |
|
| Автор |
.Фeя (непознат) |
|
| Публикувано | 26.02.08 15:39 |
|
|
|
Защо въобще трябва да се оправдаваш, когато искаш да разкараш някого
Писна ми да обяснявам:
* Не ти се обаждам, защото нямам ваучер в телефона (телефона ми е на сметка, но добре звучи), а пък когато ти ми звъниш обикновено не съм сама наоколо и не ми е удобно да говоря.
* Мислех да ти се обадя/пиша, но просто забравих (малко грубо)
* Знаеш ли сигурно ще е приятно да се видим в петък, но трябва да отида до майка ми, че нещо не ми звучеше добре по телефона (петък вечер в майка ми )
* Този Х е много мил не мислиш ли? Бихме могли да излезем тримата (всъщност би могъл да го доведеш и да изчезнеш, ако не искаш да изглеждаш глупаво)
* Много съм заета напоследък (цели три месеца), но като се поосвободя ще ти звънна (ако вярваш в прераждането...)
Хайде с ръка на сърцето мили мъже, признайте си, че и вие ги приказвате такива...
Та каква е моята психика да ви попитам?
Също бих се радвала на още подобни идеи, че от три седмици съм подложена на подобен тормоз, пък не искам да бъда груба и директна, а пък един мелодраматичен разговор би ми дошъл в повече
| |
| |
| 
|
|
