|
-Малка никаквица! Ще те науча аз, ще те направя човек да знаеш! До кога, кажи ми
до кога ще ми тровиш живота?-разяреният мъж удряше главата на падналата Ирен в стената, държейки я здраво за косата. Изгубил всякакъв контрол над себе си пастрокът й крещеше запъхтян плюейки над нея, като същевременно я налагаше с колана си, където свари.
В този момент майката на Ирен се прибра от разходка с по-малкото й братче-дочула крясъците от кухнята бързо се запъти натам.. За кой ли път виждаше как вторият й съпруг пребива от бой дъщеря й, доведена в това семейство като спомен от първият й брак. За себе си беше приела, че мъжката ръка в ролята на Макаренко е основно възпитателно средство, особено за такива своенравни момичета като дъщеря й, но не винаги издържаше на гледката и виковете.. Побърза да заведе Алекс в стаята му, след което мълчаливо отиде и хвана ръката на мъжа си. При допирът й той сякаш дойде на себе си и престана да размахва колана. Зачервен и запъхтян започна да обяснява на жена си, преди още тя да го попита какво се е случило. Тя мълчаливо слушаше , знаеше –причина има, винаги имаше някаква причина, която прикриваше истината, а именно, че вторият й мъж не понасяше дъщеря й.
-Идва днес едно момче да я търси, да я извеждал на кино. Запознали се докато е била на гости на при майка ти през лятото. Тя ми се затръшка да съм я пуснел-представяш ли си колко е нагла? Изкара ме извън нерви /той винаги в такива моменти беше извън нерви/. Това да не е Аврамов дом-да идват всякакви келемета. Питай я, със сигурност е спала с него, а ни се прави тук на света вода ненапита. Малка уличница!-завърши тирадата си той и се тръшна на един стол, дишайки учестено.
Мадлен мълчеше и слушаше речта на мъжа си-изобщо нямаше намерение да му обяснява, че на 17год. е нормално за едно момиче да има приятел, който да я води на кино, нито пък имаше намерение да оспорва възпитателските му методи. Все пак това беше вторият й съпруг, от който имаше син и възпитанието на дъщеря й не беше достатъчно добра причина да си разваля отношенията с него. Един развод и стигаше-нямаше сили за втори, независимо каква щеше да е цената, освен това някъде дълбоко в съзнанието си тя ревнуваше мъжа си от хубавото й подрастващо момиче, но все още отказваше да си го признае поне пред себе си.
Мадлен погледна свитата на пода и все още хлипаща Ирен, огледа разчорлената й коса, раздърпаната блуза, разголените рамене, синките по лицето и ръцете, струйката кръв по цепнатата й устна и непокорният, изпълнен с дива омраза поглед, вперен в мъжа й, но сякаш отвратена от гледката не направи нищо, за да й покаже състрадание или да я успокои. Някъде дълбоко в съзнанието й премина отвратителна мисъл-“дали само я бил?”, но тя бързо я изгони от главата си.
-Вярно ли е Ирен? Защо не ни каза по рано за това момче? Защо си го крила до сега?
-Не съм го крила, баба го познава. Идваше докато бях там. –Ирен с мъка отговаряше нечленоразделно и подсмърчайки бършеше сълзите си.
-Баба ти го познава?
-Да, но не Ви каза, защото знае какъв идиот е мъжа ти.
-Мери си приказките, момиченце! Майка ти е виновна, отпускя я , глези я, конти я и целият ми труд по нея отива по дяволите.-развика се отново “идиотът” на жена си.
-Прав си, успокой се, повече няма да я пускаме там. Само се успокой, вземи един валериан, ще вдигнеш пак кръвното, ако вече не си го и вдигнал. Я вземи апаратчето да провериш.-засуети се загрижена Мадлен около мъжа си. Ирен отиди да се измиеш- подметна тя през рамо.
Ирен слушаше майка си и забравила за физическата болка вътрешно се давеше от обида. Собствената й майка, дори не я докосна, не я помилва, не изтри сълзите й, не я прегърна. Така е всеки път-докога?
Изправяйки се с мъка, Ирен стана и закуцука към банята, трепереща, разстроена и отчаяна. Почувства огромна самота и пустота. ‘Това живот ли е? Никой си нямам вече.”-повтаряше си тя на ум. Изведнъж вълна на гняв и ярост заля цялото й същество. Цялата стаена и потискана толкова години мъка изби на повърхността като гейзер, помитайки и последната капка здрав разум в нея. Тя се обърна и плачейки изкрещя:
-Да пукнете дано! Мразя Ви и двамата. Ти не си ми никакъв, ясно ли ти е нещастник такъв? А ти си долна страхлива пачавра-обърна се тя към майка си-от днес не съществувате за мен, разбра ли?-Ирен хвана една чаша и я запрати с все сила към майка си.
Двамата я гледаха с почуда, изумени от смелостта й да се опълчи срещу авторитетите им. Стреснати от изблика на гняв от това иначе кротко и тихо момиче не можаха да реагират веднага.
Ирен затръшна вратата на банята след нея и се заключи вътре. Окопитил се от звука вторият й баща скочи и заблъска по вратата.
-Отвори серсемко такава, отваряй, ще те убия!
Ирен не отваряше. Седеше пред огледалото, плискаше лицето си с вода и продължаваше да плаче. Майка й пак започна да успокоява мъжа си, но той не й обръщаше внимание и продължаваше да блъска по вратата. Накрая тя му се развика, че ще й докара някой инфаркт-беше зле със сърцето от както роди сина си. Това го накара да се овладее и да избяга в дневната.
Ирен още не смееше да излезне от банята. Седеше на ръба на ваната, подпряла главата си с ръце, плачеше и шепнеше сама на себе си:”Божичко, до кога? Не мога повече. Не издържам. Трябва да се махна.”
Майка й беше още в кухнята, заета с вечерята, дрънчеше яростно с прибори, тенджери и чинии и още по-яростно кълцаше марулите, сякаш те бяха виновни за всичко. Отдадена на мислите си съвсем не забеляза, че дъщеря й се застоява подозрително дълго в банята.
“Само това ми остава-мислеше си тя-заради нея всичко да се разпадне. За това ли се разведох, за да се разведа пак, за да разбия и второто си семейство? Няма да стане! Не е познала! Имам син, имам съпруг-няма да ги загубя заради нея.”
Погледна към часовника и се сети, че още не е чула вратата на банята да се отваря.
-Добре стой си там до утре ако искаш. Не ме впечатляваш-провикна се Мадлен.
След като аз не съществувам, която съм те отгледала от парче месо, защо ти трябва да съществуваш за мен?-продължаваше да подвиква и нарежда.
Точно слагаше пилето във фурната /любимото му ястие-печено пиле с масло, розмарин, мащерка и картофи/ , когато чу, че вратата на банята се отключва. Вдигна поглед и видя дъщеря си на прага на кухнята, странно оцъклена, със стичащи се сълзи по лицето, погледна майка си с подутите си от плач очи и промълви:
-Мамо, не искам да умра!
Оаквайки всичко друго, но не и това Мадлен успя да изрече само:
-Какво?-усещайки, че ще чуе нещо ужасно с ръка на сърцето , обзета от страшно предчувствие се втурна към банята и видя празните опаковки на сънотворните в мивката.
-Какво си направила?-изкрещя ужасено тя-Изпи ли ги? Кажи ми, изпи ли ги?- тя продължаваше да вика и тресеше дъщеря си за раменете, сякаш очакваше хапчетата да изпаднат от нея. Ирен утвърдително мълчеше.
-Защо го направи? Как можа?-Ирен продължаваше да се цъкли в празното пространство, без да мига и сякаш без да вижда майка си, но плачейки изхленчи, видимо замаяна:
-Никой не ме обича. Никой не ме иска, но не искам да умра!
Някак като в сън чу виковете на майка си, гласа на баща си, усещаше , че я обличат и носят към колата.
Следващият проблясък на действителността беше усещането, че изливат в устата й някаква отвратителна течност. Бяха вече в токсикологията, а една медицинска сестра упорито наливаше в устата на Ирен огромни количества /както й се стори/ течен въглен, за да повърне. Усилията й дадоха резултат, раздирана от спазми Ирен повръщаше, чудейки се същевременно, че не чува и не усеща нищо.
Сложиха я на количка и я подкараха към отделението за новоприети самоубийци. Сякаш от далечината Ирен отново чу гласа на майка си, за миг видя лампите по тавана в коридора и после потъна в мъгла. “Какво спокойствие ?”-беше последната й мисъл. Усмихна се лекичко и с въздишка се отнесе в сладък делириум.
................................................................................
Литературните критици-да се чувстват поканени.
Редактирано от ФENlKS на 24.02.08 02:42.
|
1-ва глава на новият ми роман
