|
|
| Тема |
 Спомен От Доброто |
|
| Автор |
The Fallen Angel (shinigami) |
|
| Публикувано | 17.02.08 12:49 |
|
|
|
Веднъж едно дете се спря пред мен,
погледна ме със поглед натъжен,
и каза: Виж, почва да вали,
ще ме скриеш ли?
Присегнах се и взех го на ръце,
отидохме във близкото кафе,
а радостта в очите му затопли ме.
То пийна чай и усмихна се,
прошепна: Ти имаш добро сърце,
не ще забравя аз никога твойта топлина.
Припев:
Колко малко му струва да бъдеш човек
и денят на някой да направиш лек.
Колко малко му струва да бъдеш човек
в този труден век.
Годините отминаха,
със мен съдбата пак се подигра.
Сега стоя на ъгъла със спомена.
Припев:
Колко малко му струва да бъдеш човек
и денят на някой да направиш лек.
Колко малко му струва да бъдеш човек
в този труден век. ( 2 )
Пред мен веднъж
се спря млад мъж.
Познах във него аз онова дете.
Той каза: Помня те, човекът си с добро сърце.
Подай ръка, със мен ела,
в живота много ми провървя,
но първо бе за мен твоята топлина.
Припев:
Колко малко му струва да бъдеш човек
и денят на някой да направиш лек.
Колко малко му струва да бъдеш човек
в този труден век. ( 2 )
| |
| |
| 
|
|
