|
някъде между ръфащото моливи чудовище, попълването на данъчна декларация и повтарящ се рефрен от аниме, сънувах и нещо като че ли по-смислено. или поне нещо много реално /като мисли/. не знам дали издава наличие или липсва на всякаква романтика у мене ;), но пък ми хрумна идеята защо да не си разкажем по някой сън? макар че е нещо може би много лично, също така се случва човек да сънува забавни или поне странни неща. а дори неща, с които се изяснява много по-добре отклокото в пълно съзнание сам със себе си - може би защото му се налага да мисли концентрирано върху дадена идея. та темата ми е за това -покана за разказване на сънища, ако някой се навие
например аз тази вечер сънувах, хм... само за уточнение - фактите не са истински, някакви метафори на съзнанието, които аз мога да си ги обясня, но тук не е важно. имам предвид, че в рода ми няма /или поне не ми е известно да има/ психични заболявания ;)
та напоследък много се говори за сватби - някои хора само или главно към това се стремят, "докато смъртта ви раздели" вероятно им се струва признание във вечна любов... като малка като че ли и аз се връзвах, т.е. вярвах в идеята... с годините обаче бракът ми се струва все повече и повече като някаква присъда, която сам си поставяш, като затвор не само за тялото, но и за сърцето.
и странно как в съня си се озовах в ситуация да се женя /става, защото идва от жених, а омъжвам звучи по-тромаво/.... та естествено нетипична за мен ситуация - може би трябва да спомена, че и обстановката уж си беше в нашето общество, но подозрително напомняше средновековна. самото действие на завръзката /т.е. там, където се озовавам в съня/ беше някво заведение, супер нетипична за мен обстановка, коетого правеше дори страшно - аз направо бих го нарекла кръчма, при това от средновековните, където моя добра приятелка беше сервитьорка и певица /в съня ми, не наистина/. близките ми бяха разни противни хора, насядали по масите и ставаше някаква суета наоколо - направо не знаех къде се намирам.
естествено научавам, че ще се женя. не че така е наложено, явно аз съм се съгласила, т.е. не е под съмнение, че имам чувства и така натат. /макар че ми е странно как би било възможно/. и сега съм с друга моя приятелка, на разходка около Народния някъде.... към МГЗК предполагам.... и мислите, които ми се въртят в главата са нещо от рода: "хайде де, сигурно ще е забавно, първите 2, 3 дена... оф, добре де, като компромис ще кажа, че не искам в църква,само граждански договор и толкова... е, да, ама аз никога не съм искала да се женя.... а и договорът си е договор, та това е брак... не можеш така лесно да го разтрогнеш като ти писне, а и... дори да можеш това остава отпечатък завинаги... не, това не съм аз. какво би си помислил /тук име на един приятел/... това са глупости, отговорност за цял живот, не може само защото вече е казано.... нито защото го харесвам.... аз себе си няма да харесвам, ако го направя... след време... и на 30, и на 40 ще съм много по-щастлива сама, много по-уверена, не мога така, няма да мога повече от година да издържа, няма смисъл да лъжа и да го забърквам, и да се забърквам в това..." та това го сънувам, че го мисля навън с Ани /т.е. в единствената типична за мен обстановка от съня./
при което се озовавам пред някъв съдия като сме той, аз и майка ми посредата между нас-като всъщност не прилича на майка ми, щото е няква мъжествена и по-висока и от двама ни поне с една глава /майка ми по принцип е толкова по-ниска само от мен/ - като някакъв мъжествен стълб стои тя между нас, предполагаемата ми в съня ми майка... и се обръща тя към мен и ми казва нещо от рода: "хубаво постъпваш, че се омъжваш", при което си проличава, че никога не е вярвала, че ще го направя. в този миг осъзнавам, че вече е време церемонията да започва, а аз не искам да се женя. но в същото време не искам като ме попитат да кажа "не", щото ще му стане гадно, а аз знам, че ме обича и знам, че и аз държа на него, а това би било унижение пред всички онези отзад насядали по местата... - всъщност странното в съня е, че въпреки че не искам да се женя осъзнавам, че в началото ще е хубаво, и осъзнавам, че в цялата зала пълна с мои роднини той е единствения човек, който не ми е противен и към когото изпитвам някаква нежност. и не искам да го излагам на техните коментари.... затова се пресягам зад майка ми /която е между нас, както стана ясно/ и го хващам за ръка и му казвам, че трябва да поговорим. и излизаме в една стаичка. та така...
в стаичката. казвам: "прегърни ме!", прегръщам го и аз и стоим така малко... щото явно съм развълнувана, явно имам чувства, след като плача. после сядам на някво малко ниско столче и без да го гледам, т.е. с профил към него му казвам /в съня това, което му казвам е вярно, макар че не то е причината, което после също му го признавам/: та казвам: "майка ми е психично болна. аз също. като малка имах много кризи. не трябва да имам деца /в действителност аз не искам деца/, не е хубаво и да се женя. нищо няма да излезе". при което той: " а ако не беше, щеше ли..?" аз си признавам бързо: "не!".
и честно казано се почувствах много добре.
след това следва аудио, което чувам, вече осъзнавам, че е сън: "Кайба ще спаси Юги, за да може Юги да спаси света." и това се повтаряше поне 20 пъти, докато накрая не издържах да слушам едно и също и станах, т.е. събудих се.
та вие случва ли ви се да осзнавате разни неща, да се изяснявате със себе си насън? щото аз това мога да го съотнеса към един случай от моя живот, когато си бях откровено влюбена, но се знаех каква съм и че не търся нещо сериозно, знаех и другия какво търси и в този смисъл не исках нищо да става, защото не търсим едно и също. имам и един друг случай, когато сънувах един приятел /същия, който по-горе си мисля ккаво би си помислил/ и нещо като странна разходка с него и на другия ден вече определено ми беше минало, нещо което ме беше направо измъчвало, май това е думата, близо година. та, сънищата оказват ли някак някакъв момент от живота ви? и някой има ли спомени от някой странен, или важен за него, или оказващ промяна в реалния живот сън... може би промяна на ниво съзнание..., или просто сън, който е запомнил или повтарящ се такъв, който би разказал тук... помните ли си сънищата?
и още един въпрос - за или против брака сте? щото аз реално не бях мислила, но такъв ужас не бях и изпитвала.
'Have you completely lost your mind?'
'Well yes, where have you been all night?'Редактирано от lullaby на 10.02.08 19:46.
|
сънища?;)
