Обръщам внимание на сънищата си, интересно ми е.

Та, понеже ставаше дума за летене - това беше любимият ми сън, но като дете. От много години не е идвал при мен този сън.

Години наред и доскоро сънувах преобладаващо тревожни сънища - гнус, страх, сълзи, кръв. Или просто объркани, отвлечени. Не че изобщо не съм сънувала хубави неща, но напрегнатите преобладаваха.

Напоследък нещо се случи. Сега съм на вълна смях и инсайти. Много реални и силни сънища с преобладаващо щастливо звучене.

Например сънувах някакво прозрение - толкова се развълнувах, че в просъница след този сън си мислех, че нямам търпение да свърши нощта за да го споделя с всички. На сутринта не помнех прозрението, но чувството на осенение, на дълбок инсайт остана.

Последният ми сън беше също страхотен! Сънувам си се в моето си легло, легнала по гръб, както си бях и в действителност. Осъзнавам, че е нощ и ще спя. Сещам се, че не знам къде оставих Ключа. Не знам точно кой ключ, но ставаше дума за мой дом, но не този, в който си спя в момента. После го намерих някак и си викам дали е този, я да пробвам. И го мушнах някъде в пространството пред себе си. Пасна, изщрака много ясно и много ясно чух да изскърцва врата. Там беше по-тъмно, отколкото в спалнята ми, виждах разликата с периферното си зрение. Изведнъж ме превзе такава радост и вълнение, че не подлежи на описание. Предположих, че съм в подсъзнанието си. Не бях подготвена с въпроси и за това просто казах "Здравей, моля те помагай ми да оздравея и да бъда здрава". Изобщо не разбрах къде беше границата между реалността и сънуването, не разбрах кога се събудих. Просто в един момент разбрах, че съм сънувала.

До някъде имам обяснение защо се промениха сънищата ми

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите