|
Тема |
по темата [re: Baldrian] |
|
Автор |
coffeemate () |
|
Публикувано | 04.05.14 13:38 |
|
|
понякога, пресичайки пътища на хора, се натъквам на люде, които ми напомнят, какво е красотата ...
а пък това извиква носталгия...
Помислих си, че имам да й кажа нещо,
когато нашите очи се срещнаха на пътя.
Но тя отмина и сега то се люлее ден и нощ
като ненужна лодка по безкрайния прибой на часовете —
нещото, което имах да й кажа.
То сякаш плава в есенните облаци към недостъпна цел
и разцъфтяло във вечерните цветя,
дири изгубените свои думи в залеза.
Като светулките то трепка в моето сърце,
за да открие собственото си значение
в здрача на отчаянието —
нещото, което имах да й кажа.
Робиндранат Тагор
|
| |
|
|
|