Човек, когато бърка греши. За това ми се струва съвсем правилна етимиологията на думата грях, като да сбъркаш целта. С други думи човек не трябва да бърка, за да не влиза в грях. И за това, ако ти имаш вътрешно усещане, че не грешиш някъде може да си спокойна, че не си грешница. От друга страна счита се, че човек или е праведен или не. А не, че е грешен. Ако човек е праведен той няма за какво да греши да се чувства, че е влязъл в грях. Но, ако е грешен трябва да потърси опрощение на греховете си от когото трябва, за да се очисти. В нашата православна религия се прави свето причастие за очистване на греховете. И за това е страшно да се ходи на църква, тъй като всеки вижда греховете ти и съответно на теб ти трябва да потърсиш от всички тях някакъв вид прошка, изцеление. От друга страна според нашата религия, който не е кръстен е грешен и след смъртта си ще отиде в Ада. Та за това децата още от малки ги кръщават, защото не са сигурни, какво ще се случи с малкото дете. Дали ще е живо или не въпроса е час по-скоро да бъде кръстено, за да не бъде грешно. Тъй като, който не е християнин е грешник според християнството. Оттук много хора се запитват за това, как така едни или други последователи на християнската религия само заради това, че са кръстени могат да правят какви ли не престъпления и те пред съвестта си да са чисти. За сметка на онези, които не вършат престъпления и само, защото не са кръстени те ще отидат в Ада. Всъщност според мен отговора на този въпрос се корени в това, че това си е само и единствено света на християните. Така че един праведен човек макар да не е християнин там, където ще отиде след като умре за християните може да е Ада, докато от негова гледна точка този свят, който ще придобие след смъртта си да е във връзка с неговия личен свят и да не е Ад. Та такъв човек, нали не е християнин, как тогава да възприеме хипотезата за Рая или Ада? Той си живее света на който вярва всъщност и това му е достатъчно да си е такъв, какъвто си е независимо, какво може да му се случи. Но и аз от своя страна не се срамувам никога, когато съм направил грешка, освен ако не бъда по някакъв начин изобличен, че съм сгрешил и трябва да си призная. Мен лично ме е страх от изневярата. Това да бъда уличен, че съм изневерил и за това гледам да не изневерявам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите