|
Казваш почти...Значи е останала някоя...
Той си губи мечтата...
„Повече никога не видях Черните кучета. Повече никога не се появиха в кабинета на 58-а улица.
По един или друг начин бях осигурил заместването ми в деня, когато щях да се оттегля. И, разбира се, всички Хора на Краля бяха сторили същото, вземайки необходимите мерки. Машината щеше да продължи да се върти на празни обороти може би завинаги.
Нищо не бе докоснато в Амазония. Но Кралството е без крал, макар и за момента да е оцеляло.
Нямам представа къде е Реб. От 5 май 1980 година изтекоха деветнайсет месеца и двайсет и пет дни. Нито веднъж през това време не се е свързал с мен, както и с Джордж Тарас. Дори отидох да видя онази художничка от Уошингтън Хейтс, който толкова много приличаше на Чармиан Пейдж, но тя знаеше още по-малко от мен. Във всеки случай повече не го бе виждала.
Не мисля, че се е върнал някъде в амазонската джунгла, между Рио Негро и Бранко или още по на север, при гуахарибосите от своята младост. Диего нямаше да го придружи, Диего бе изчезнал; нямаше го в къщата в Ипанема, край плажа на Рио, вече обитавана от други хора, на които имената — Климрод и Хаас не им говореха нищо.
Много трудно ми беше да открия Убалдо Роша. Трябваше да отида до водопадите на Каракараи. Той и Жауа не знаеха нищо и не допускам да са ме излъгали. Бяха много тъжни.
Всъщност не знам дали все още е жив. Тарас е убеден — Джордж Тарас вярва в това, в което има желание да вярва. Според мен всичко е въпрос на време. Онзи ден, три дни преди Коледа, когато бях длъжен да говоря публично, не казах нищо друго освен за несигурността, която изпитвам. Никога не съм бил романтична натура, за което доста са ме упреквали…
Казах това, което мисля.
И докато се намирах пред камерите, много вероятно беше Краля, чието лице толкова малко хора познават, да ме е слушал и гледал със замечтаните си сиви очи някъде по света, сред нас.“
Чел ли си я?
С
|
Re:много странно... [re: FilerO99]
