Re: Темата е в абсолютен синхрон / Контакти / Клуб на купонджиите

с днешните ми размисли и страсти.
Вървейки пеша на път до аптеката /пак настинах мамка му/ мислено се възмущавах на дочутите от вторият етаж чалга припеви до дупка, на които в едни глас пригласяха група идиотчета /мяма как да не са предвид ентусиазма, с който крещяха няк'ви пошлотии/.
Замислих се, че София се превърна тотално и необратимо в голямо село и че аз все по-често виждам, как не мога да вирея на подобно място, все по-често в мен напира импулса да си стегна багажа и да изчезна с 300 от мръсотията, чалгата, простотията, злобата, грозотията, прашните улици, апатичните лица, тъпотията и ....блатото изобщо.
Този красив някога град заприлича на градски кенеф, пълен с глисти, които се бият по между си, кой пръв ще стигне върха на лайното.
Простотията е повсеместна-дори с чувството за хумор, което си вложил пак звучиш ултра академично за 90 % от населението, пъплещо по София в стремежа си да се докаже кой по-голямо лайно може да изяде и пак да изсере.
София е бардак на силиконки и дребнопишковци-сган наричаща себе си нескромно с думата "елит", който се ебе за пари под път и над път. Столицата е гнездо на оси, което плаче за клечка кибрит и торба тротил. Ерудицията се изразява в това с каква интонация, фейс и акцент ще кажеш "дреме ми на кура", отдавна моловете са новите дворци на културата, Уикенд и шок -новите учебници за най-малките и свещенни библии за най-големите, а чалготеките- културни средища за всички-те са нещо като новите читалища, в които народа се просвещава на висша класа простотия, която после излива де където и върху когото свари.
Отдавна снимките от морето във Фейсбук придават повече тежест на даден субект, отколкото да го приемат висше в Сорбоната примерно.
В ценностната система вече всичко опира до тези четири неща, а всичко останало е осъдено на забвение. Няма вече истински човеци или ако ги има се броят на пръсти. Всеки път като чуя надута чалга от колите се моля да сънувам и да се събудя от кошмара. Положението е вече хипер, мега, ултра ненормално и изродено-населението -също. Понякога имам чувството, че съм зоната на здрача с цялото това простеене наоколо. За съжаление финансовата криза още повече влошава нещата и изкарва най-голямата пошлост на показ ежедневно и ежеминутно на всеки сантиметър от града.
Те са на всеки километър и спасение - няма.