Какви бееме – какви станааме

Преди бех голем айдутин – немах равен! Занимавал съм се с повечето незаконни дейности, познати на съвременния бандит, още в ранният си пубертет, какво да се прави, бях буден младеж с голям интелект. Съдбата ме беше дарила и с велик ментор, който в момента лежи в затвора. За щастие, както вече споменах, аз съм интелигентен и не повтарях грешките му, но така е с умните – учим се от чуждите грешки... Навлязох в престъпните среди както повечето пишлемета – пуших цигари, влачех се с големите батковци и върших простотии с които да ги впечатля – изглежда се справях доста успешно, защото скоро таланта ми беше забелязан от бъдещият ми ментор със звучния прякор Палиплевньо... Не мисля, че е нужно да споменавам, че ставаше въпрос за селската мафия, но всички от града които знаеха за нас ги беше страх, така викаха големите мафиоти а аз все подозирах, че всъщност никой дори не е чувал за нас, но това беше така, защото бях прекалено интелигентен и все ме мъчеха разни въпроси за живота, вселената и всичко останало. Всъщност бях толкова интелигнтен, че още в онези смутни времена открих отговора на въпроса за живота, вселената и всичко останало и бях много разочарован, когато години по-късно установих, че някой вече го е публикувал – ако бях разбрал тогава още, щях да помоля шефа за разрешение да разкопая гроба на този глупак, да го гръмна с прашката и да го заровя пак!
Както и да е. В мафията на село не успях да пробия. Така и не извърших нищо по-сериозно от нарушаването на границите на село, ползването на леки наркотици и разтварянето на суправит, с минал срок на годност, в локви. Плюс един обир с взлом на вила в сръбско(вилната зона). Скоро ми писна да съм вечната втора цигулка и реших да пробия в големия град и то като независим мафиот. Там се захванах с опорочаване на контролните по математика пробутвайки вариантите под чина за по 10 стинки. За нещастие се намери един доносник, който не го разбрах кой е, защото директора го включи в програмата за защита на особено важни свидетели и му смениха паралелката и номера... Това беше началото на проблемите ми с куките, непознати за мен в селската мафия. Трудността в това да работиш сам е, че трябва и сам да си набелязваш обектите и понякога изпитваш затруднения... В един мрачен ден в който изпитвах затруднения реших, че не е лоша идея да обирам пенсиите на възрастни хора. Понеже съм интелигентен и винаги проучвам в какъв бизнес се впускам – пробвах с пенсията на баба ми. В продължение на 2 седмици не ме уетиха, но след това ме хванаха и научих най-ценния урок в живота си – недей да харчиш откраднтите пари открито, защото класния ще се обади на родителското тяло и те ще те спукат от бой... Този урок го научих защото съм интелигентен разбира се, а и защото баща ми има феноменален замах с колан в ръка... По това време намразих и куките, защото ме заплашваха с тях, защото не ми повярваха, че съм правил всичко това заради ниската ми кръвна захар и липсата на пари за шоколадови яйца. Подозираха, че съм се намесил в наркобизнеса и ме разпитваха няколко часа – голям срам мамка му!
Такива бееме га бееме мишоци. Сега вече съм един скучен човек, който мисли прекалено много и вече не е толкова интелигентен и пробивен както едно време, но предполагам това се дължи на кризата на средната възраст. Очаквам като се пенсионирам на 30 да започна да водя пак див живот – така наречения „втори пубертет”. Междувременно живея в интернет и използвам Лептен ЛФ, защото ГФ ми е прекалено дисхормонален поради нискот ониво на тестостерон в кръвта ми. Жъна и успехи сред жените. Сравнявали са ме с Том Джоунс на младини и Ален Делон... Само не рабрах за какво се кискаше после цялата компания, но понеже съм интелигентен и аз се смях с тях...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите