|
Не си спомням добре мястото, където бях роден. Беше тясно и мрачно и хората никога не си играеха с нас. Спомням си мама и нейната мека козина, но тя често беше болна и много слаба. Нямаше почти никакво мляко за мен и моите братчета и сестричета. Спомням си още, че много от тях умряха и много ми липсваха. Помня и деня, в който ме отделиха от мама. Бях толкова тъжен и уплашен, млечните ми зъбчета едва бяха бяха започнали да излизат и аз с удоволствие бих останал още при мама, но тя беше много болна, а Човеците непрекъснато повтаряха, че искат пари и колко им било писнало от бъркотията, която правим аз и сестра ми. Така че ни сложиха в една щайга и ни откараха на едно странно място. Само нас двамата. Ние се гушехме един в друг и бяхме толкова уплашени, а нито една човешка ръка не се протегна да ни погали или успокои.
Толкова много нови гледки и звуци и миризми! Ние сме в магазин с още много други различни животни. Някои квакат! Други мяукат! Трети пиукат! Сестра ми и аз сме натъпкани в малка клетка, както и други кученца наоколо. Виждам хора, които ме оглеждат и много харесвам “малките хора” – децата. Изглеждат толкова сладки и забавни, и искат да си поиграят с мен! По цял ден стоим в малката клетка, понякога лоши хора удрят по стъклото и ни плашат, и отвреме на време ни вадят от клетката за да бъдем показани или подържани от други хора. Някои са нежни, някои ни причиняват болка. Постоянно чуваме “Ах, колко са сладки! Искам едното!”, но никога не ни взимат със себе си.
Сестра ми умря снощи, докато в магазина беше тъмно. Положих главицата си на нейната мека козина и усетих как животът напуска нейното малко и мършаво телце. Бях чул да казват, че е болна и че аз трябва да бъда продаден с отстъпка, за да напусна магазина по-бързо. Мисля, че моето меко скимтене беше единствената изразена по нея тъга когато на следващата сутрин телцето й бе извадено от клетката и захвърлено.
Днес едно семейство дойде и ме купи! О, щастлив ден! Те са добро семейство и наистина, ама наистина ме искаха. Бяха купили купа и храна, а малкото момиченце ме държеше толкова нежно в ръцете си. Много я обичам! Майката и бащата говорят какво добро и сладко кученце съм! Нарекоха ме Ейнджъл (ангел)! Обожавам да ближа новите си хора!
Семейството се грижи толкова добре за мен, толкова са обичливи и нежни и сладки. Търпеливо ме учат кое е правилно и ми дават хубава храна и много любов! Единственото, което искам е да доставям щастие на тези чудесни хора! Обичам малкото момиченце и се наслаждавам на тичането и играта с нея.
Днес ме заведоха при ветеринаря. Беше странно място и аз бях уплашен. Поставиха ми няколко инжекции, но моят най-добър приятел, малкото момиченце, ме придържаше нежно и казваше, че всичко е наред. Така че се успокоих. Ветеринарят трябва да е казал някакви тъжни думи на моето любимо семейство, защото те изглеждаха ужасно тъжни. Чух нещо като “остра форма на тазобедрена дисплазия” и нещо за сърцето ми... Чух още да казва нещо за “долнопробните развъдниц” и че родителите ми не са били изследвани. Не знам какво означават всички тези неща, но ме боли само като виждам моето семейство толкова тъжно. Те все още ме обичат и аз все още си ги обичам толкова много.
Сега съм вече на шест месеца. Докато повечето други кученца са здрави, силни и палави, мен ме боли ужасно при всяко движение. Болката никога не си отива. Боли ме като бягам и играя с моята любима малка приятелка, а също така ми е трудно и да дишам. Правя всичко възможно да бъда силно кутре, каквото знам, че се очаква да бъда, но ми е много трудно. Къса ми се сърцето като виждам малкото момиченце толкова тъжно, и като чувам нейните майка и татко да си говорят че “може би вече е време”. Няколко пъти ме водиха при ветеринаря и новините никога не са добри. Винаги си говорят за вродените дефекти. А аз просто искам да усещам топлата слънчева светлина и да тичам и играя с моето семейство. Последната нощ беше най-лошата! Болката сега е мой неразделен спътник. Боли ме дори да се надигна и да пия вода. Опитвам се да стана, но мога само да скимтя от болка. За последен път ме качват в колата. Всички са толкова тъжни, а аз не знам защо. Дали не съм бил непослушен? Старая се да бъда добър и обичлив, какво ли съм объркал? Ох, само ако тази болка си беше отишла! Ако само можех да изтрия сълзите на малкото момиченце! Протягам муцунката си да близна ръката й, но успявам само да изскимтя от болка. Масата във ветеринарния кабинет е много студена. Толкова ме е страх! Хората непрекъснато ме прегръщат и целуват и плачат в меката ми козина. Мога да почувствам тяхната любов и тъга. Успявам нежно да близна дланите им. Дори ветеринарят не изглежда толкова страховит днес. Той е нежен и усещам леко облекчение от болките си. Малкото момиченце ме държи нежно и аз съм й благодарен, че ме дарява с цялата си любов. Усещам леко убождане в предното си краче. Болката започва да се отдръпва. Започвам да усещам как покоят ме завладява. Сега мога нежно да ближа ръката й. Образите започват да ми изглеждат като в сън и виждам мама и братчетата и сестричетата си в едно далечно зелено поле. Те ми казват, че там няма болка, само спокойствие и щастие. Казвам сбогом на семейството по единствения начин който знам. Леко махване с опашка и побутване с музунката. Надявах се да прекараме много, много години заедно, но не ни е било писано.
“Виждате ли”, казва ветеринарят, “кученцата от зоомагазините не са от развъдници с морал”. Сега болката спира, но знам, че ще минат много години преди да видя моето любимо семейство отново. Само ако можеха нещата да бъдат различни...
|
Кученцето от зоомагазина...
