веднъж бях на разходка с една овчарка, която не беше моя. тя се нахвърли на кучето на една сляпа жена /т.е. тренирано/. аз започнах да й викам "не!, спри!" и т.н. и жената ми обясни, че в такива моменти е по-добре човек да не прави никакви забележки, особено да не повдига тон, защото кучето мисли, че така го настървяваш и поощряваш. сега, с моя дакел също съм изпадала в такава ситуация и наистина по-бързо му минава меракът, ако си продължа, без да му обръщам внимание. най-много да настръхне, а ако започне да ръмжи го викам с по-мек глас /но съм поне на 3-4 метра от събитието/, все едно го каня да си играем на друго място и той си тръгва покорно след мен, без да нервничи. опитай без каишка, може агресията й да произлиза оттам, че иска да си играе, а не, че се кара с другите кучета, като в същото време и размахаш любимата й играчка

dreams are nothing more than wishes and wishes - just a dream, wished to come true