беше много отдавна това което си писала.......момента на десублимация, липсата на притегателен център,безтегловност някаква завихрена ,ВЕЛИКАТА УМОРА,горчивия вкус в устата и Копривщица.......разбира се с пролетната зеленина на ливадите и Банско беше с лудия танц на среднощния сокак и склоновете на Рила през есента със запаления огън на багрите по тях и островите на тъга от тъмнеещите борове..........бяха и много разминавания и отчуждения и сега като си мисля за това време го чувствувам много динамично живяно и се чудя защо исках да го преодолея.То отговаряше напълно на истинската ми същност,а аз не посмях да я следвам докрая.По късно Копривщица стана мястото което СИНА ми не искаше да напусне и Ослековата къща в,която заровил личицето си в миндера горко плачеше за това,че няма да се върне пак там........е после се е връщал вероятно,но вече НЕ Е ПЛАКАЛ.......огромна е разликата нали разбираш..........а пък на мен така ми се иска да се потопя пак в старите усещания,ех обаче има вече много неща,които по невнимание и инерция успях да натрупам в и около себе си и те спират миналото.........а едва ли ще е СЪЩОТО , търсеното старо.......
ЗАБАВИ ПРОЦЕСА на сублимацията..........