Здрасти choko i boko (= mell?) и всички, които ощи не са избягали :-) Съжалявам, ако съм засегнала някой - не е било нарочно! Това за феминистката си беше само майтап - не обичам етикетите по принцип, а в конкретния случай, хм, какво ли ще е български феминизъм? Съвсем не на майтап, обаче, мисля, че има нужда от преосмисляне на много неща в тая връзка и, ако има интерес, бихме могли да дискутираме. Затова отреагирах по този начин на определениета на Арчи за "истинската жена" - много ми е трудно да приемам квалификации като "истински/а/и...", "естествен/а/и..." и прочие. Като че ли те имат някакъв универсален смисъл, а не са обвързани с контекста на обществото, в което живеем, с традиции /които не са, това което са били/, детерминирани конкретно във всеки един момент и от икономически, и от политически и пр. фактори, и пр, и пр... Не ми харесва патриархалното общество, в което живеем - а критиката на феминистките (поне на повечето течения, с които съм запозната) е насочена към анализ на патриархалното. Лошото е, че техните анализи в повечето случаи приличат на аутопсия и не предлагат решение на проблемите - все пак, интересно е да се четат, защото те карат да обръщаш внимание на детайли, които по-рано може би си считал/а за "естествени" и "неизбежни", или пък незначителни... Така че не мога да се самоидентифицирам като "феминистка" - е, имам някакви пристрастия или предпочитания към определени автор/к/и, но май е само това. Допадат ми най-вече Luce Irigaray, bell hooks, Shulamith Firestone, Renata Salecl (с големи резерви), Judith Butler (с още по-големи резерви)... Аз не знам отговорите - затова се надявах да има някаква дискусия...