ХО ХО ХО! ;~))) Така не бях се смял Волоока от шестнадесети век, когато една вещица не искаше да признае, че можела да свети... ...Значи казваш че престъ(п/в)лението било вълнуващо? А не те ли беше малко страх на първия ред...... Имаше ли си алиби? Знаеш ли, това представление хич не е по Станиславски! ;~))) ... пушката от първо действие не гърми чак накрая, а доста по-рано, така че внимателно с гилзите хи хи ;~))) ...а що се касае до емпатията, това до колкото си спомням беше нещо обратно на симпатията? Нищо лично, надявам се? - Шоуто естествено си продължава вечно, независимо от сменящите се участници, и знаеш ли кое е постоянното? - Гръмовержеца ;~))