Уважаема Компания, разрешете ми да кажа един тост за НАШИЯ ВЕСТОНОСЕЦ : (тоста се вдига само с кърваво-червено вино, примерно мавруд) ..;~)) ...Бяха древни времена, страстни, интересни и кървави. Ахейците владееха крайбрежието на Атика и вътрешноста на Пелопонес. Лукавите Данайци вече бяха се появили на сцената и напираха за първостепенните роли... От ден на ден завладяваха нови и нови територии и градове. При една от тия битки, ахейската войска бе обкражена в една котловина, между няколко високи хребета. И кой ли можеше да им помогне? Подкрепленията бяха далеко, до Спарта имаше повече от 3 дни път... (тук се вдига чашата и се помирисва виното) .. ;~)) ...И тогава Ахейският цар реши да изпрати най-верния си Вестоносец Еври-мел, като го закле да пази тайна по пътя и да тича, колко му сили стигат, но да доведе подкрепленията навреме... При други случаи посланията се пишеха на папирус или кожа, но това сега бе твърде рисковано, обсадата бе стегната. Затова Евримел научи на изуст Посланието и в тъмна доба тръгна на път... (тук се вдига чашата към светлината, накланя се и се проверява цвета на виното) ;~)) ...Точно когато се зазоряваше и Евримел си мислеше, че вече е прекосил обръча на обсадата, го забелязаха Данайците от обоза. Те направиха хайка и започнаха да го преследват. Вестоносеца бе добър атлет. Един от най-добрите. Евримел бе добър поет. Един от най-прочутите. Словата му изненадаха преследвачите, но те не забавиха своя ход. Гонидбата бе дълга и уморителна. Привечер Данайците успяха да го хванат. Последва разпра. Бой с тояги. Търсиха посланието. Търсиха тайната. И не я намериха. Тогава започнаха да го разпитват... (тук по-нетърпеливите могат да отпият глътка) ;~))) ...Евримел говореше в рими, проклинаше съдбата си в рими, плачеше в рими, но не откри Посланието на враговете. Тогава вбесени, те му избодоха очите и му отрязаха езика! ( тук се мълчи внушително за секунда-две ) ...Но запазиха живота му, защото той наистина бе добър поет. А тогава това беше ЦЕННОСТ. Пуснаха нещастника да ходи и да броди без цел и посока по завладяната му родина... ...Евримел обаче продължи пътя си към Спарта. Ориентираше се по вятъра, по тревата, по мириса на море. Със сетни сили успя да допълзи до крепостната стена, където го откри стражата. Веднага го пренесоха до трона на владетеля. Тогава Евримел написа на пода със кръвта от очите си Посланието и припадна... НАЗДРАВЕ ЗА ВЕРНИТЕ НИ ВЕСТОНОСЦИ ! ( п и е . с е . г о л я м а . г л ъ т к а ) Наздраве за безкористните и всеотдайни хора, които ни заобикалят! ( п и е . с е . д о . д ъ н о ) . ;~))) Зевс ;~))))