Ееееех скъпа ми Пчеличкеее...като сме почнали с цитатите, нека продължим: "Нищо божествено не е постижимо за човешкия разум", но се надявах да е разбираемо...;~)) ..както е разбираемо защо обяснявам едновременно на теб, Поли и zu...;~)))) Та значи не тъжи за шестото и седмото изкуство. Те ще се СЛЕЯТ, преплетат и допълват през новото хилядолетие. А също и останалите изкуства. Това само ще ги обогати и направи по-интересни. Както хепънинга с наливна бира е по приятен от съзерцанието на експонати в музея. ;~))) Що се касае до виртуалността в Театъра, приеми го като възможност за проява на ВЪОБРАЖЕНИЕТО ти (и на всички участници/зрители). АКТИВНОТО Въображение ще играе все-по-голяма роля, то ще моделира действието. Импровизацията ще бъде доминираща! А сценаристите (от стария им вид) безработни ;~)) Но Реалността ще бъде съвсем истинска. И разбира се ще можеш да се докоснеш съвсем реално до главните герои (и дрехите им) ;~)) До колкото може да е осезаем един виртуален тоалет или едни въображаеми пантовки ;~)) Все пак искам да те предупредя, че в тази Пиеса пушките са съвсем истински, а пламъка - горещ и изгарящ... Браво Jiko, разбрал си ме от половин приказка и си написал прекрасно стихотворение по темата. Божествено е ! Разреши ми да те почерпя с чашка амброзия и дано се докоснеш до усещаннията на безсмъртните ;~)) Зевс ;~)))