...Спомням си, някога мнооого отдавна, преди около трийсет века в древна Гърция се появи това чудо наречено `Театър`. С голямо удоволствие наблюдавах първите пиеси. В тях учавстваха актьори, играещи ролите на `Добрите` и други, играещи `Лошите`, имаше и мъжки хор на `Старейшините`, който мърмореше отзад- нещо като изразител на общестеното мнение (или на клюката)... ...В края на представленнието `Добрите` ги подхвърляха на ръце, а `Лошите` ги освиркваха и замеряха с кокали и маслини (доматите и картофите се появиха доста по-късно в Европа). Често отнасяха и по някой ритник или шамари. Въпреки това, `Лошите` не се отказваха от ролите си и представленията продължаваха да се играят пред огромна публика. Шоуто трябвало да продължава вечно, твърдеше един от най-лошите. Често представленията бяха различни, сюжета се променяше и действието поемаше по неведоми пътища. Но винаги `Добрите` бяха добри, а `Лошите` - лоши. И едните и другите бяха добри артисти, но на мен неясно защо повече ми харесваха лошите. Може би защото въпреки маслините и огризките, те не се отказваха от ролите си и шоуто продължаваше... ...Имаше и моменти, в които фабулата ставаше толкова заплетена, а ударите толкова жестоки, че се налагаше да се намеся и АЗ - `Зевус макина`- божествената машина, която слиза от небето и раздава правосъдие- на кого гръмотевичка, на кого светкавичка и така, докато страстите се уталожат...