Когато прочетох за пръв път книга от Е.М.Ремарк ( "Живот на заем"), ми се стори доста "тежък" автор (вероятно не съм била достигнала нужната възраст). Много по-късно (това не означава, че съм дъртофелница, а по-скоро, че чета от много малка?!) попаднах на "Черният обелиск" и "Триумфалната арка". Сега Ремарк е един от любимите ми писатели. Намирам достатъчно идеи в книгите му за да ги препрочитам, дори бих казала че с всеки нов прочит допълвам размислите и впечатленията си. За съжаление почти никой от моето поколение не проявава подобен интерес ("коя е пък тази Ремарк") и много се зарадвах, когато видях темата на Niki_K. Надявам се, че ще има и други мнения.