Да кажем, че схващам за цигарите и мобифоните. Но докъде е безопасно (ако се абстрахираме от катраните) да се стигне. Ако харесвам Чайковски и Ницше, трябва ли да се кърша на "Хишна хиена" и да зубря "Световен вицпарад", за да стана по-смилаема за околните. И за да ме смели кой? Да, сигурно съм сноб. Сноб съм без да си показвам GSM-a и без да го крия. Сноб съм, защото имам наглостта да имам свои вкусове. И да си ги харесвам. И да не си ги крия. А вкусовете ми като че ли все така за мнозина влизат в онова понятие, което съм запомнила от досието на майка ми - "буржоазни порядки". А, и сьомга обичам.