И аз мисля, че в основата на проблема стои ниското ни самочувствие или по друг начин казано - комплексите ни за малоценност, които странно защо така дълбоко са вкоренени в голяма част от нас. А може би сами си ги създаваме!? Или не знаем как да им се съпротивим? Може би ни е твърде удобно да плуваме по течението. Чудя се дали не сме твърде уморени от нерадостният ни живот, за да се замисляме за това какво още ни липсва. Имам още едно предложение - неверието, че в скоро време нещо би се променило радикално позитивно. Естествено това би било химера, но вярвам ще се съгласите с мен, че вярата е основен движещ фактор в живота на всеки човек. Искрено се надявам, че все повече хора ще се замислят над въпроса защо забравихме културата си. Вярвам, че с търсенето на отговора ще намерим и решението на проблема.