Въпросът е, че културата днес не е просто култура, но и информационна индустрия. Едно е, когато произвеждаш "култура" за 5 милиарда потенциални клиенти (както това е с американската) и съвсем друго - за 8 милиона, при това свръхбедни. А приходите определят донякъде и качеството на "културната" продукция. Затова Лепа Брена и Радо Шишарката, ако ще да тръгнат по релси, но не могат да достигнат Мадона и Майкъл Джексън. Но същото е в сила и за "високата" култура. Тя също е индустрия, но не толкова масова и не толкова откровено рекламираща се. Тя е по-скоро вътрешна размяна на митове в малки групи хора. А че техните малки групи имат по-голямо влияние от нашите малки групи - нищо чудно, големите риби изяждат малките, това е законът на инфоиндустриалната екология...