|
|
| Тема |
 Правенето на изкуството като екзистенциален акт |
|
| Автор |
pyж () |
|
| Публикувано | 04.05.07 15:27 |
|
|
|
Странно... че знанието (науката) трудно отговаря на този въпрос... Нали Шелинг казва, когато говрим за - наука за изкуство - случва се така че едно от двете липсва (или науката или изкуството)... За хората, които правят изкуство този въпрос не стои - те или са "потопени" (дори "потънали", даже "пропаднали" в някоя традиция или са под нейната "сянка" (влияние)... И все пак тяхното изкуство стои пред нас (и казва: Ето ме! (или те т.нар. "творци" казват: Ето го! (но длъжни ли сме да им вярваме (и те в-бримчени (вплетени) в същите биологични и физични фактори като нас, и те са смъртни... и тяхното изкуство също (в една Апокалиптична визия, в която всичко гори, това е ясно...(и най-хубавите неща ще оцелеят, ще бъдат спасени, ще пребъдат за родост на народите по света - както пише в Откровението на Йоан)... И както говореше Камю за "абсурдна творба", така е и с "моите" творби, с моя живот, с моите дела (действия)... Те са просто форма на съществуване, на екзистенция, на отваряне, на израз... (на запълване на празните пространства с думи, форми) ... Тук ще напиша едно сюрреалистично стихотворение, там ще прочета един филосфски трактат, ще свиря Бах и Моцарт на пианото, ще чета антични поети, немски романтици...
Важно е да бъдем, да съществуваме (на пук на системата, която иска да ни с-гърчи, да бъдем част от зъбните и колела), ние, правим изкуство... или най-малкото пишем, говорим, изразяваме се... (свобода на словото, на мисленето и свобода на желанието за творчество ! (нека тези думи звучат като пожелание и като вяра))Редактирано от pyж на 04.05.07 15:31.
| |
| |
| 
|
|
