|
|
| Тема |
 Така е ... с говоренето |
|
| Автор |
pyж (и роза) |
|
| Публикувано | 13.12.04 12:37 |
|
|
|
Така е шантаво, нелепо да да говориш за култура, да мислиш за култура, но все пак погледа търси и познава в недрата на действителността, на случващото се специфичните отлики и характеристики и ги определя като култура. Мисля, че е ако използваме това понятие, този етикет, ще бъдем стерилни и чисти, сякаш се готвим за сложна хирургическа операция, и ни е необходима точност и последователност на действията. Това са принципите на науката. Учените са безцветни и обличат света в схеми и графи. И затова предлагам да не говорим за учените, въпреки че те създават впечатлението, че са полезни и потребни, ясни и конкретни. Човекът не е учен, учеността не му присъща, научните дирения също. Ученът може да затвори човека в клетка, в лаборатория и да го изследва, ако не успее ще го затвори, чрез понятия. А писателите и поетите? Би казал, че често литературата е самата изкуственост и суета. Съвременното изкуство също или така го виждам, макар й да преувеличавам с това твърдение. Отчаян, някак отчаян, но продължавам да търся един чист извор на човешкото, на изразителната сила на духа. За да го открия, може би ще премина през трънаци, трудно проходими местности и ще изпитвам разочарования многократно. Решил съм да продължа да диря извор на човешкото, защото не мога да скръстя ръце и да се откажа. Ако сме лишени от избор, то този избор би бил да кзаваме «Не», да спираме. Хайде, дори и да говорим безумно и абсурдно, ние говорим и общуваме и в края на крайщата винаги казваме «Да».
| |
| |
| 
|
|
