Не знам дали навремето някой щеше да спре татарите, ако не бяха опекли сина на Ивайло на кол...
Има моменти и моменти...

Явно има някаква двупосочност на мненията.
Но, както е бил казал един водач - политик от нач. на 20-ти век: "Не вярвайте на интелигенцията! Защото тя е продажна..."(перефраза)

Когато някой се ояде и самопровъзнесе, губи контакт със земята, с хората...
Неговото изкуство става абстрактно и непонятно, непотребно.
По-лошото е с твореца - губейки опората си, губи прилив на вдъхновение, на нови идеи, на възможности... И не го разбира, озлобявайки се на целия свят. Опитва се да го компенсира със занаятчийство, но пустотата остава. Изчерпва се, изпада в депресии, които се опитва да потуши някак... И така си изтлява.

Привърженик съм на еволюционното, не на революционното.
Когато народа бъде притиснат, налягането не се губи - то нараства в системата. И идва момент, когато натрупаната социална енергия дебушира...
Тогава, дори и да не са готови напълно, определени личности застават начело.
Процесът на тяхното съзряване се катализира от обществената необходимост и е обусловен от натрупана съдбовност, предишни активности, придобита култура и резонансен светоглед.