"Култура" къде тичаше, къде куцукаше през годините и с доста метаморфози накрая се намери. С неизбежните кризи – естетически, конюнктурни, политически. До такава степен стана шантаво неопределен, абстрактен и неразбираем по едно време, че преди десетина години го зарязах съвсем. Кискайки се кисело.
В сегашния му "успокоен" вид (формат му "викат") обаче се работи с чиста, ясна, неприкрита идея. Недоразумения почти липсват. И не е единствено за "тях си", както мислиш. Въпреки че определено в почти всеки брой се улавям в несъгласие с някои неща, по страниците намирам начин на мислене, нямащ нищо общо с целокупното ни гниене и миризма. По-скоро осъзната и горчива тъга – но не безпомощен песимизъм! - че може и да я свършим някак си по-различно. Въпреки всичките му глобализации и измислени нови мисления...

В Капитела джиткат по народному. Разказват подробно, обясняват наивно и се плацикат в чувствата на собствените си възможности. Най-много ми харесва информационната страница за седмичната програма...

ЛИК го преглеждам от дъжд на вятър. Не за друго, нямам време. Пък и не ми е по джоба. Вярно, има любопитни, информационни неща. Но са наготово дадени препечатки от чужди издания. На случки, които не са наоколо. И с които трябва неволю да се съглася. Не знам...преди години с удоволствие четях за Питър Брук, Хенри Мур или пък за Юрий Любимов. Сега ми е скучно.
През август ги помолих да си оправят сайта – няма никой, братче...

Хубав въпрос, Су. Ама за к’во ли?
Поздрав!