ЗА ДОН БАЛОН


- Видяхте ли се на “Вила Парк” с Христо Стоичков?


- Не. Поне аз не го видях на територията на стадиона, въпреки че имах информация, че тези дни ще е в Англия и в българските вестници прочетох, че ще гледа на живо мача Астън Вила – Тотнъм.


- Какво ще рече “имах информация”? Да не би наистина да си неговия доверен човек в националния отбор?


- Още преди мача с Холандия от БФС ми се обадиха да помогна на Стоичков за британска виза, тъй като от посолството в България са отказали и изискват покана. Аз се погрижих за осигуряването на въпросната покана за него и цялото му семесйство. Забележете обаче, че не ми се обади лично той, а друг човек. Не е ли по-нормално той да ме потърси и да каже “как си бе, пич, така и така прати ми една покана за да ми издадат виза”. И после от медиите разбрах, че искал да идва на мача с Тотнъм, но след случката с напускането на националния отбор явно се е отказал.


- Някога ще кажеш ли какви са мотивите ти за тази постъпка?


- Казах ги лично на Стоичков и смятам, че така е правилно.


- Той обаче твърди, че чува някакви слухове и догадки и очаква да обявиш конкретни причини за отказа ти да играеш за националния отбор докато той е селекционер?


- Сериозно? Това не отговаря на истината. Казах му кратко и ясно защо се оттеглям.


- В медиите излезна само, че си му казал “Ти си двуличник, аз повече за теб няма да играя”. Това ли е?


- Щом е изтекла информация, аз не мога да я отричам. Малко ли е това? На мен ако ми кажат “двуличнико, аз бях до тук”, ще ми стане ясно всичко и ще се замисля кога съм бил с едното лице, кога с другото, какво съм наранил или обидил въпросния човек или пък други хора.


- А кои са двете лица на Стоичков?


- Ето най-пресния пример. Аз му казвам лично, че се махам, а той при пристигането в София твърди, че не знае нищо официално, а само чувал слухове и догадки. Слух и догадка ли е това да ти кажат в очите нещо? Ако беше само с едно лице, Стоичков щеше да признае пред журналистите: Да, той ми каза това и това. Всъщност цяло чудо е, че той се спря пред чакащите го на летището в София. Гледах по Канал 3 как репортерите го гонят с камерите. А вие, журналистите, не виждате ли двете лица? Веднъж се обръща към вас с “цървули, махайте се”, а друг път на пресконференция преди важен мач е мил и драг и “дайте да дадеме, хайде да осигурим спокойствие на момчетата, нека заедно да вървим напред”. А какво значи заедно? Ако искаш да сте заедно, бъди цървул заедно с другите цървули или приятел с другите приятели. Но не един път да нагрубяваш хората, а друг път да ги призоваваш да помагат. Аз от вас общо взето лошо не съм видял, въпреки че съм имал поводи да бъда обиден за неверни публикации, особено около личния ми живот, но никога не съм казвал нищо. Подминавал съм тези неща с усмивка и съм оставал добронамерен. Но никога не съм казвал на някого, че е платен журналист, както Стоичков каза на Сашо Диков. Вероятно след това му е казал “абе, Саше, приятелю...”. Преди време пък изрита журналист на пистата на стадион “Васил Левски”. Ето това е другото лице. Същото е и отношението с публиката. Един път бута дете, което го моли за автограф, мята си демонстративно фланелката, а после иска подкрепа. Е, хайде да прогледнем и да спрем да се правим на слепи.


- Ако трябва да бъдеш честен, кога взе решение да напуснеш националния отбор?


- Какво значи, “ако трябва да бъда честен”? Аз винаги съм казвал, това което мисля. Тези дни доста внимателно следях какво се пише в българските медиите и видях, че доста неща от така наречената кухня на националния отбор са видяли бял свят. Вярно е, че преди около година обмислях отказване, но стиснах зъби. Мислех си, че Христо Стоичков ще се оправи, ще подобри отношението си към околните и конкретно към нас, футболистите. Тук изобщо не става дума за това, че не играя на позицията, на която съм в клубния ми отбор. В Селтик съм бил пращан на всички постове без вратарския, но хората идват и ми казват в очите всичко. Правят го с подход, така че аз с кеф да играя където и да било на терена.


- Като говориш за подход, вярно ли е, че Христо Стоичков е викал към Здравко Лазаров “пияницо, тичай бе”?


- Четох го и това и не очаквайте, че ще правя опит да се измъкна и по този въпрос, защото точно тогава аз вече реших, че това е краят! Случи се някъде около 30-ата минута на мача с Люксембург. Но признавам, че от този момент нататък аз вече бях само тялом на терена. И като че ли всичко натрупано в мен изригна с пълна сила и аз реших, че съм до тук.


- А защо не каза, че се махаш веднага след мача?


- Все пак реших емоцията да отмине, да се приберем в хотела да видя дали ще ми мине. И на вечерята в ресторанта казах ва всички, че им пожелавам успех с националния отбор, но без мен. Мисля, че вече е ясно какво се случи от там нататък. На всички това им бе като гръм от ясно небе. После се появи Стоичков, повторих го и на него. Няма слухове и догадки, всичко му казах в очите.


- За да прелее една чаша, трябва да има съдържание и под гърлото на чашата. Какво е то? Какво се е натрупало там?

- Вижте, според мен Христо Стоичков не ме обича още от времето, когато играехме заедно в ЦСКА и националния отбор. Тогава споделях това си мнение с много хора, те си мислеха, че веднъж съм си го внушил и само търся поводи за поредното доказателство. Отдавна съм с такова впечатление. Възможно е някой път да съм се лъгал, но нали знаете, че покрай сухото гори и мокрото. Не знам защо в българските медии се дискутира толкова какви са конкретните причини за напускането ми на националния отбор. Ето, ще ги кажа. Но се боя, че ще останете разочаровани, защото вероятно очаквате някакви сензации и разкрития. Нищо подобно! Вие много добре знаете за какво става дума. В дъното на всичко е въпросто двуличие като психологически елемент и подход. За контролата с Турция аз не получих повиквателна, а на въпрос защо аз отсъствам, пред журналистите Стоичков обясни, че се е разбрал с някои хора да им даде почивка. Аз изобщо не бях изморен, а и не съм се разбирал с никого да почивам. Негово право е да вика когото прецени за добре, но не е коректно да се измъква по този начин. Подобно бе положението и около турнето в Япония. Селтик трябваше да играе в два бенефисни мача – на Рой Кийн и Алан Шиърър. Манчестър Юнайтед и Нюкасъл бяха продали билетите за пълните капацитети на двата стадиона и по договор Селтик трябваше да играе с основния си състав. За въпросното турне не заминаха нито шотландците в тима ни, нито Накамура, който бе чакан от сънародниците си в Япония като мегазвезда, нито пък аз. Просто не ни освободиха заради сключените договори с Манчестър Юнайтед и Нюкасъл. От клуба ми нееднократно заявиха всичко това на Христо Стоичков. Който в свой стил каза, че който не иска да пътува за турнето си е за негова сметка и той ще му намери заместник. Е кажете ми кой е прав? Аз ли не исках да пътувам или Селтик не ме освободи? Не съм искал да пътувам... Ако беше така, нямаше да прелетя два пъти океана за 24 часа за едно друго турне. Тогава сам платих хиляди долари за самолетните билети и дори не съм искал БФС да ми ги плати, защото ми е неудобно. Колко пъти съм играл със здравословни проблеми, аз си знам. Но това е друга тема.


- Хората в България обаче остават с впечатлението, че нещо премълчаваш?


- Ама какво да крия, случките са все от такова естество. Добре. Преди предпоследния лагер аз бях в Бирмингам. Трябваше тайно да мина медицински прегледи и да подпиша личните си условия с Астън Вила. Криха ме зад едни завеси, за да не надушат британските журналисти. Селтик и Астън Вила се бяха разбрали, че когато те преценят, тогава ще обявят трансфера за факт. Обадих се на Стоичков и му казах, че ми се налага да закъснея поради тази причина. Обясних му, че освен майка ми и баща ми, единствения човек в България, който знае за тези прегледи и преговори, е той. Никой друг не трябва да научава преди Селтик и Астън Вила да обявят трансфера. Бях под невероятно напрежение, пътувах през нощта от Глазгоу до Бирмингам за тази процедура. Всяка секунда ми бе ценна. Треперех да не изтече информация от някъде. Обаче изобщо не се изненадах, когато на летището журналистите ме посрещнаха с “честито”. Обясниха, че на пресконференция Стоичков е казал, че ще закъснея, обаче си идвам с новина. Егати мъжката дума... И за капак след няколко дни, когато аз вече си бях в Бояна на лагера, Селтик и Астън Вила обявиха трансфера, на мен не ми бе позволено да почерпя футболистите от националния отбор и спортно-техническото ръководство с една вечеря. Бях решил да го направя, ей така, за здраве и късмет, но получих отказ. Ето с такива случки е пълно съдържанието на чашата под гърлото. Вече казах кога чашата преля. Няма нищо скрито и сензационно. Тези неща ги знаете. Стоичков подценява медиите в България, но почти не остава нещо скрито-покрито. Така наречената кухня е обществено достъпна. Такива са времената, все някой споделя някъде нещо, от там информацията се разпостранява, стига до медиите и всички разбират тайната. Понякога става по-късно, но излиза на бял свят. Ето, онзи ден четох интервю на Христо Бонев, че навремето Стоичков навивал националите да паднат от Кипър. И това на гърба на България! Аз поне това не съм правил и няма да го направя. Пак повтарям, в моя случай става въпрос за отношение. Мисля, че ме разбирате.


- Явно всичко си изчел в последните дни?


- Ами вечер преглеждам електронните издания на някои вестници, както и спортните сайтове, тук гледам и доста български телевизии. Може би сега разочаровам търсачите на интриги, но това е цялата истина. Такива са причините за напускането ми на националния отбор докато селекционер е Стоичков. Знам какво е постигнал и какво е той за България, но Емо Костадинов го каза много добре. Той заяви, че познава характера ми и щом съм напуснал, значи нещата в националния отбор са дълбоки и сериозни и Христо Стоичков трябва да промени поведението си. Благодаря на Емо Костадинов, че казва това, което мисли.


- Оставил ли си някаква вратичка или перспектива за преговори?


- Няма смисъл от допълнителни раздори. Съсредоточавам се върху работата си в Астън Вила. Естествено, че ще подкрепям националния отбор, но като зрител. Никакви преговори не искам да водя, имам нужда от спокойствие. Искам да призова феновета на Левски да не издигат повече плакати в моя подкрепа, нека случая се забрави по-бързо. Само ще им кажа, а и не само на тях, че щом са зад мен, аз при Стоичков няма да се върна, защото по този начин ще излъжа публиката, а не само себе си. Защото аз не играя за него, а за феновете. Все пак им благодаря искрено. Надявам се да се видим в Лондон, на “Стамфорд Бридж”. От Левски ме поканиха на мача с Челси, както и да нощувам в хотела на отбора.

Редактирано от gioni на 17.10.06 20:43.