а. Видове ERP системи - ценови класове, типове производства и индустрии, за които са правени и/или са удобни.

1. Най-висок клас световни производители, предназначени за големи мултинационални или холдингови компании - SAP, Oracle, Axapta...
2. Системи за сравнително големи и средно-големи компании от световни производители - Navision, BaaN...
3. ERP системи от български производители - Техно Клас, Progress Manager
4. Псевдо ERP системи (самоопределящи се като такива) и специализирани системи (счетоводни пакети) от български производители - Ажур Л, Зерон, Микроинвест, Бизнес Навигатор и т.н.
5. Други - ERP системи които са малко по-специализирани - CMMS, големи HR системи с допълнителна функционалност, големи Document Management системи с допълнителна функционалност
Има и други, но те едва ли попадат под определението ERP

б. Критерии за избор на подобни системи - основни стъпки, добри практики, които гарантират избор на подходяща, пасваща на компанията система.

Много ясно и точно дефиниране на нуждата предизвикваща търсене на система и най-вече на очаквания макро ефект – подобряване на контрола, получаване на навременна и прозрачна информация, намаляване време за доставки…; идентифициране на клас система; проучване на налични такива – много внимателно да се имат предвид използвана база данни, използвана технология (лесен ъпгрейд, възможности за отдалечен достъп, предвидена връзка между отдалечени места), наличие на местен консултант/партньор, гъвкавост на системата, функционалност на системата – сама за себе си и спрямо изискванията на компанията (това се очаква да се прави от мениджъри на отдели), отговаря ли TCO на предвидения бюджет, референции, проверка при съществуващи клиенти – желателно от същата индустрия и независимо от доставчика на системата (ако е необходимо и чрез познати), по възможност тестване на демо версия, въпреки всичко това мнение на опитен и кадърен консултант, и при всяко едно е необходимо да се изключи всякаква субективност – кой какво чул, кой продукт каква слава има, на кой какво му харесва или не и т.н., цена, производителност, опит и време на присъствие на пазара, фирмите производител/внедрител имат ли тенденции да се развиват, използване на съвременни технологии и тенденция да се развиват в бъдеще, user-friendly, готовност за развитие на продукта за в бъдеще

в. Препоръки към всяка от страните при внедряването - да покажем кои са страните, какво грешат обикновенно, какво искат, и какво трябва да правят.

Страни – производител, внедрител, клиент. Когато производителя е различен от внедрителя, той не контактува директно с клиента. Най-важно е планирането и добро планиране гарантира добри резултати и спестява проблеми. Т.е. според мен най-големите грешки идват от лошо и недостатъчно планиране. Наличие на грешните ресурси на точното място и време също обикновено е проблем. Трябва да се избягва предоверяване от двете страни за да се ибегне неволна конфузия от това че някой не разбрал какво имал предвид другия. Персонала който ще работи със системата трябва да е въвлечен в процеса на process mapping. Също така трябва от началото ясно да се следват целите, а не да се променят изисквания постоянно (за това се правят спецификации които се одобряват).

г. Критерии за оценка на успеха при едно внедряване.

Изключително труден въпрос. Много общо – постигане на желания ефект в рамките на планираните бюджет, график и качество.

д. Основни грешки при подбора и при внедряването на база опита ни

При подбора – субективизъм, приоритет на дадени фактори за сметка на други, при внедряването – лошо/недостатъчно планиране