|
Още не сте убедени? "Зелените кълнове" * изникнаха в световната джунгла. Да вземем някои от икономическите индикатори, публикувани през последните две седмици: Британските цени на жилищата отбелязаха ръст през два от последните три месеца. Япония преживя най-големия ръст в месечното промишлено производство от 50-те години насам. Потребителското и бизнес доверие расте силно в САЩ и Великобритания и дори показва някои признаци на живот в Европа. В Америка, където започна цялата бъркотия, новите безрботни намаляха, поръчките за дълготрайни стоки и продажбите на имоти се възстановиха и цените на жилищата се стабилизираха.
Списъкът на бичите данни може да бъде продължен, но най-лесно е да го обобщим чрез преценката на самия пазар, където цените на акциите се радват на три-месечно рали при рекордни емисии на акции и корпоративни облигации, намаляване на кредитните надбавки и спадане на цените на държавните облигации точно по начина, по който това стана при началото на възстановяването през 2003 г.
Все още повечето икономически коментатори остават скептични. Нима някой е толкова наивен да мисли, че криза, създадена от свръхзаемане, може да бъде разрешена чрез държавни заеми и печатане на пари.
Всъщност някои хора са толкова наивни. Винаги съм вярвал, например, че процесът на деливъридж в частния сектор може да бъде надминат чрез фискална и парична експанзия, ако тя е достатъчно агресивна. Също така усетих, че Голямата рецесия не е някакво божествено възмездие за моралната низост на алчните банкери и разглезени потребители, а нещастие, което можеше да се избегне и бе причинено от некомпетентността на администрацията на Буш в случаите с Леман Брадърс и Фани Май. От тази гледна точка подобряването на икономическите условия не е изненада. От финансова гледна точка, скептицизмът на медийните и пазарни коментатори е основание за увереност, не за загриженост.
Бичите пазари винаги проявяват склонност да се прехвърлят през стената на безпокойството, тъй като притокът на пари от скептиците, които стават вярващи е това, които дава сила на възходящия тренд. От тази гледна точка зловещите заглавия в пресата може да се определят като окуражаващи. Никой не трябва да се изненадва, че стерлингът се повиши в отговор на нелепата история за понижаването на рейтинга на британския държавен дълг. Взирайки се отвъд медийните преувеличения, има ли тук някаква истинска причина за безпокойство.
При срещите си с бизнесмени и инвеститори открих загриженост, фокусирана върху „Седемте смъртни гряха”, които биха върнали света отново на пътя към икономическата гибел:
1. Увеличаването на доходността на облигациите ще смачка ръста и ще създаде W-рецесия (тоест ще видим още едно дъно преди истинското възстановяване – бел. ред.)
2. Америка и Великобритания могат да последват японския опит, където правителствената подкрепа за зомби банките осуети икономическия растеж
3. Процесът на намаляване на дълговете от страна на потребителите и бизнеса, задействан от спадащите цени на имуществото, може да задуши възстановяването
4. Бюджетните дефиците биха заплашили платежоспособността на правителствата или биха накарали централните банки да печатат пари.
5. Неадекватното потребление в Китай, Германия и Япония би попречило на ребалансирането на световната икономика и би създало нови балони.
6. Нова банкова криза, вероятно в Европа, би разрушила финансовата стабилност
7. Структурната инфлация създадена от профсъюзите, протекционизма и енергийните картели (тук се има предвид негъвгавостта на цените и заплатите – бел. ред.), може да превърне цикличната стагнация в длъгосрочна стагфлация.
Първите четири са силно преувеличавани, но последните са подценени.
Доходността на облигациите винаги расте заедно с икономическото възстановяване без да предизвиква W-рецесия. Единственото изключение е САЩ през 1981 г., когато Фед увеличи овърнайт лихвите с 10 процентни пункта, за да контролира изплъзващата се инфлация. Това е малко вероятно през 2009 г. Нещо повече, по-добрите перспективи понижиха кредитните надбавки. Достъпността на кредита се подобрява, въпреки че доходността на облигациите расте.
Японският опит в подкрепата на зомби банките съвпадна с дългосрочна стагнация. Но въпросът е дали правителствената подкрепа за слаби банки е предизвикала стагнацията или последната е попречила на заздравяването на банките. Изследване на МВФ показа, че рецесиите, придружени от банкови кризи, траят по-дълго. Тези банкови кризи се съпровождат със свиване на паричната маса и на фиска. Обратно, дълговата криза на страните от Третия свят през 80-те не доведе до рецесия, а съвпадна с най-силния период на икономически растеж.
Загубеното жилищно богатство вероятно означава по-бавен ръст на потреблението в САЩ и Великобритания. В САЩ нормата на спестяване нарасна от 0.1% преди година на 4.2% , най-високо ниво от 1994 г. Спестяванията вероятно ще растат и следващата година, след това потреблението в двете страни би трябвало да расте успоредно с личните доходи. След това редукцията на дългове ще се случва предимно във финансовия сектор. Нещо повече, не е вероятно да има нов голям спад на цените на жилищата в САЩ. Във Великобритания, скорошните признаци на оздравяване подсказват за дългосрочен възходящ тренд на цените.
Фискалната и монетарна политика не представят нещо подобно на заплаха, както се смята. Дефиците, които планират щатската и британското правителство, преследват много години на намаляване на дълговете спрямо БВП. Като резултат тяхното дългово бреме ще остане много под нивата от 100% от БВП, които са типични за по-голямата част от 20 век. Единствените големи икономики, които могат да се изправят пред истинска заплаха за платежоспособността им, са Италия и Япония.
Междувременно удвояването (почти) на парите, създадени от централните банки в САЩ, Великобритания и еврозоната не би трябвало да доведе до инфлация, освен ако те не бъдат дадени на заем на частния сектор от банките. Засега това не се случва. Когато банките възстановят кредитирането, паричните условия трябва да бъдат затегнати като банките бъдат принудени да държат по-големи резерви от преди.
Сега за лошите новини. Остават три истински причини да се безпокоим за средносрочните перспективи. Нужно е ребалансиране на ръста между потребителите в Америка, Великобритания, Испания и Централна Европа и производителите в Китай, Япония и Германия. Не е ясно дали това ще се случи или затрудненото ребалансиране ще предизвика финансова криза в еврозоната. По-нататък инфлационният натиск ще се поднови, дори в условията на висока безработица, ако глобалната конкуренция бъде осуетена от профсъюзите, картелите или протекционистки настроени правителства. Връщането към стагфлация по модела от 70-те е и истинската заплаха в средносрочна перспектива. Така че ако ви трябва реална причина да се безпокоите от инфлацията, вгледайте се в профсъюзите и енергийните политики, а не в бюджетните дефицити и централните банки.
* Често използвана напоследък метафора за възстановяването от кризата
С малки съкращения
|
Изчезна ли заплахата от Голяма депресия