|
Страната ни вече се намира в сериозна финансова криза и ефектите в българската икономика ще се случат ако не през тази, то в началото на следващата година. Средствата от европейските фондове са ключов ресурс, който ще осигури допълнителна ликвидност за икономиката, като през месеците октомври - ноември кандидат - управляващите от десницата се ангажират да успеят да възстановят плащанията към България. Междувременно е спешно необходим преглед на публичните разходи на правителствата, особено в предизборните периоди, тъй като има поне 2 млрд. лева, излишни разходи, които трябва да бъдат орязани. Дискусионен е въпросът за налагане на ускорено връщане на ДДС, а буферите, с които правителството оперира срещу кризата, възлизат на 4 млрд. лв. Ето още ключови изказвания от 7-мия дебат под надслова “Ипити, Избори, Изводи“, на който DarikFinance.bg е сред медийните партньори.
Румен Овчаров, БСП
Обещаването, политическото говорене, големите думи преди изборите са нещо, което българските избиратели са слушали многократно. Сега има дефицит от изпълняване на обещанията. Ние влизаме в тази компания с чувство на задоволство от изпълнените ангажименти. Над 20 млрд. евро за последните 4 години са привлечените инвестиции. През следващите години на България й трябва предсказуемост, последователност в политиката, отговорност.
Свилен Габровски, движение “Напред“
Вече сме в сериозна финансова криза и очаквам реалните ефекти в българската икономика да се случат още тази година и в началото на следващата година. Смятам, че чисто политически, в условията на едно бъдещо дясно - центристко управление страната ни би имала по-сериозни успехи. Следващите 4 години ще бъдат много важни за нас, защото очакваме средствата от евро програмите да бъдат усвоени адекватно. Тези пари са изключително важни за българската икономика, тъй като са онзи допълнителен ликвиден ресурс, който може да ни помогне да се справим с предизвикателствата на кризата. През следващите 4 години ще бъдат определени приоритетите на страната след 2013 година. Очакваме на бизнеса да започне да се гледа като не като на нещо абстрактно, а държавата да се опитва да създава предпоставки за по-добро развитие. Очаквам сериозни реформи за важни отрасли в икономиката. Ние от «Напред” сме за предоставяне на бюджетни средства, но само срещу обещания за растеж. Надявам нивото на чуждестранните инвестиции да нараства въпреки кризата.
Даниел Митов, ДСБ
Реформите във всички сектори са застинали. Когато едно правителство отказва да управлява, то винаги в управлението се появяват такива, каквито народът досега никога не е избирал. Днес тези, които нарушават правилата, създават правилата.
Кризата с боклука у нас прилича на тази в Неапол. Само че в Италия държавата извади мафията от бизнеса с боклука, а сега българският данъкоплатец ще плаща два пъти- веднъж през столичния бюджет и веднъж през републиканския.
Мартин Димитров, СДС
Антикризисната ни програма започва с преглед на публичните разходи, защото има поне 2 млрд. лева, излишни разходи, които трябва да бъдат орязани. Преглед на всички сделки, сключени от ведомства преди изборите, особено руските проекти. Това води до тежка зависимост за България. Трябва да бъде наложена забрана на всякакви сделки с държавни активи и собственост без прозрачни процедури, а също и рязко намаляване на осигурителната тежест с поне 10%. Необходимо е преструктуриране на държавните компании и монополи. Трябва рязко да се подобри средата за бизнес и инвестиции- електронното правителство не е купуването на компютри, а бързо обслужване, мълчаливо съгласие. Моментът е ключов, тъй като има опасност хиляди фирми да фалират. Въпросът за ускорено връщане на ДДС е въпрос за над половин милиард лева. Смятаме че през септември - октомври дясно центристкото правителство ще възстанови плащанията по европейските фондове. Спешно е необходимо възприемане на еврото. Това ще намали лихвите по кредитите в България. Либерализация на енергетиката - това е основен акценти на дясното, защото вместо да се правят мастодонти, трябва да има конкуренция.
Цветан Цветанов, ГЕРБ
Ние искаме да вземем такива мерки, които дават по-голяма свобода на гражданите и на бизнеса. Една от основните мерки, адресирана към гражданите, са такива, които ще спомогна за запазване на работните места, намаляване на осигурителната, въвеждане на необлагаем минимум в размер на минималната работна заплата. Трябва да се даде възможност за квалификация и преквалификация на работната сила чрез мерките по оперативна програма Човешки ресурси. За бизнеса, мерките са ускорен срок за връщане на ДДС, облекчен данък - печалба. Ние сме за запазване на валутния борд, подготовка за влизане в еврозоната, като данъчните стимули, които визираме, няма да допуснат бюджетен дефицит. Трябва да се направи ревизия на състоянието на бюджета. Нужно е подобряване на условията с оглед на постигане на ускорен икономически растеж. Той би могъл да бъде реализиран като се подобрят условията за развитие на средния и малкия бизнес, подпомагане на земеделие, туризъм. Днес имаме необосновано предизборно харчене на публични разходи по неясни критерии. Пример за това е последното насочване на средства за общините. Никой не разбра какви са критериите за тези суми, които се отпуснаха. Ще разчитаме на два основни фактора - размразяване на спрените средства от Европа, активизиране на диалога с бизнеса, гражданското общество, който е закъснял във времето. Искаме да възстановим справедливостта и спазване върховенството на закона.
Румен Овчаров, БСП
Ускореното връщане на ДДС е хубаво нещо, но знаете, че преди това да бъде извършено е нужно да бъде извършена данъчна ревизия. Знаете също, че върху НАП се стовариха доста сериозни обвинения, които затрудниха именно този режим. Аз се надявам, че в близките месеци тези 560 млн. , които бяха задържани през първите месеци на годината, ще бъдат върнати на фирмите. За това не е необходимо да се променят данъчните закони. Ние предлагаме да се направи регистър на ощетените фирмите, точно за тях ДДС да се връща ускорено.
На въпроса за средствата от Европа. Освен тези 2.5 млрд. лв., които са били договорирани, към настоящия момент са платени около 200 млн. лв. или едва 5%. Данните не са задоволителни, но в настоящия момент средствата от европейските фондове са първият ни най-важен ресурс, от който по никой начин нямаме право да се лишаваме. Вторият резерв е борбата със сивата икономика.
Въпросите на бизнеса:
Божидар Данев, БСК
Можем ли да си позволим лукса в условия на криза парламентът да излезе в отпуска поради политически съображения за новите избори? Ще работи ли парламента в конституционно зададения срок или ще се разпусне предварително? Проблемът с ликвидността в бюджета стои, проблемът с движението на активи в страната расте, искате ли да участвате в минимизация ан ефектите от кризата, които настъпват с голяма скорост и в голяма широта?
Цветан Цветанов, ГЕРБ
Влизайки в предизборната кампания, депутати не правят нищо, което да е необходимо за бъдещето на страната.
Мартин Димитров, СДС
Мисля, че въпросът на господин Данев бе в една друга посока. Понеже се очаква кризата да се разрази именно тогава, въпросът е да се поемат ясни ангажименти, а парламентарната ваканция да бъде максимално кратка. Ако не бъдат взети някакви мерки, адекватна антикризисна политика, ще фалират десетки фирми. В момента нещата са опрели до оцеляване.
Румен Овчаров, БСП
На въпроса на господин Данев. Парламентът ще работи до 25 юни, той ще си е действащ. Ако има закони, които трябва да бъдат приети, аз съм сигурен, че никой от народните представители ще откаже те да бъдат разгледани. Но не очаквайте от парламента да пожарна команда, това е законодателен орган.
По отношение на антикризисната ни програма. Първите два етапа са ясни. Третият е този, в който правителството ще започне да намалява публичните разходи и от средата на годината ще трябва да навлезем в него.
Цветан Цветанов, ГЕРБ
Бюджетната комисия да се отчита на 15 дни, защото това авансово плащане, което правите вие г оправите на прогноза, което е изключително опасно и вредно, защото август месец сривът в българската финансова система ще бъде изключително тежък и голям и това което казвате, че ще бъдат намлени публичните разходи.
Румен Овчаров, БСП
Ние такива справки получаваме ежемесечно - как се изпълняват приходната и разходната част на бюджета. Ако си направите труда и сметнете буферите в бюджета, ще видите че те са за над 4 млрд. лв. Към средата на годината такъв сериозен недостиг също най-вероятно няма да се наблюдава.
Мартин Димитров, СДС
В края на декември правителството изхарчи 4 млрд. лв. и никой не отговаря за какво точно са изхарчени. Има една много опасна тенденция- правителството харчи много в момента, увеличава, а не намалява разходите. Нашите очаквания са март също да има дефицит. Накрая целият бюджет ще излезе на дефицит, което е вече много опасно.
Антон Петров, БСК, председател на Българска асоциация на металургичната индустрия и изп. директор на Тепро метал ЕАД
В тези дебати наблюдаваме едно надцакване на идеи, а все пак забравяме, че за да станат реалност те и да бъдат от полза за бизнеса, трябва да са част от система. Тези мерки са част от един цялостен процес и ако трябва да го нарека с име, този процес бих го нарекъл индустриална политика. Моята констатация е, че през последните години на прехода, такава не съществува. Представете си, че тези пари, които се разпределят като излишъци, те излизат именно от индустрията, от икономиката на страната. За да има такава индустрия, парите трябва да бъдат инвестирани в България. Това, което аз наричам индустриална политика, това е офертата, която правите, за да привлечете инвестициите в България. Т трябва да има цена, срокове, гаранции. Конкурентоспособността на страната за инвестиции се изчерпа. Тя беше на база преходния период: по -ниска цена на енергоносителите, по-ниска цена на работната ръка, редица други предимства заради прехода. Така че индустриална политика, бизнес средата, ясно разписани във времето, ясно комуникирани с бизнеса, да може да се разговаря с бизнеса, защото във всеки въпрос се говори едно и също. Моят въпрос към политиците е, ще има ли индустриална политика?
Мартин Димитров, СДС
В условията на криза конкуренцията става още по-голяма. Защо инвеститорите да не отидат в Гърция, Македония, а в България? Това, което трябва да се направи сега, е административното обслужване, данъчната среда, за да накараме българските инвеститори да инвестират тук, а не някъде другаде. На нас не ни трябва просто консенсус, а най-добрите практики. Не може знакови инвеститори да бъдат изнудвани с години, за да получат някакви разрешения. Това може да се случи само с друго управление. Ще ви дам пример и пример за това, за което говоря - случаят с Дънди Прешъс Металс.
Румен Овчаров, БСП
Към господин Петров - няма как да се освободят всички лицензионни и разрешителни режими. Голяма част от тях са въведени именно в съответствие с Европейското законодателства. Доста дълго време в Съвета за икономически растеж работихме по този въпрос, направихме оценка за въздействието на тези режими.
А за Дънди Прешъс Металс, въпросът там е политически, не икономически. Администрацията си беше свършила работата по този случай още през май месец 2006 година по този въпрос. Поради тази причина си подадох оставката тогава.
Васил Велев, Председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България
Откакто се помня винаги държавата бави плащанията и никога не си плаща за това, докато ако ние закъснеем, дължим неустойки. Как гледате вие на възможността държавата да бъде задължена да плаща неустойка при закъснение с 30 дни, като се регламентира и 5% лихва?
Румен Овчаров, БСП
Ние гледаме позитивно на подобна практика, особено ако такава е препоръката на Европейската комисия.
Даниел Митов, ДСБ
На мен ми се струва, че не сме видели капацитет за едно ефективно и бързо плащане от страна на държавата.
Мартин Димитров, СДС
Когато се забавя връщането на ДДС, да има лихви, защото трябва да има равнопоставеност. Да може когато частния сектор не изпълнява законовите изисквания, да дължи лихви и санкции, а държавата да е освободена от това. Това ще има дисциплиниращ ефект за държавата.
Васил Велев, Председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България
Как гледате на идеята със закон да се промени това, което се случва, а именно не плаща този, който замърсява и как гледате на необлагаемия минимум при доходите? В България има над 1 млн. души, които получават минимална работна заплата, което е подозрително много. В много случаи се вземат едни пари в плик, така че единственият начин да се обложат тези доходи, е да се въведе необлагаем минимум. И помислете дали не искате просто да спечелите гласовете на най-бедните, или да сгрешите в политиката си по облагане на доходите?
Мартин Димитров, СДС
Такса смет в България е данъчно облагане, тъй като няма връзка между замърсяването и плащането. Данък, който е различен за всяко едно предприятие. Това е едно от големите изкривявания в България.
Свилен Габровски, ДСБ
С премахването на необлагаемия минимум работодателите не престанаха да осигуряват на ниските заплати. Този инструмент не сработи. От тук нататък, намалява се повече осигурителната тежест и се връща необлагаеми минимум, за да не бъдат облагани излишно хората с най-ниски доходи. Това е най-правилното.
Антон Петров, БСК, председател на Българска асоциация на металургичната индустрия и изп. директор на Тепро метал ЕАД
Не смятате ли, че не е редно да водите този дебат във формата на предизборна борба? Не смятате ли, че това трябва да се прави ежедневно?
Румен Овчаров, БСП
Колегите от бизнеса знаят, че има институционализиран съвет, който заседава ежемесечно, има съвет за тристранно партньорство, от 15 дни има и антикризисен щаб, в който участват и работодателските организации. Има много неща, които работят, просто трябва да се знаят.
Божидар Данев, БСК
Аз бих пожелал на политиците да четат, защото много от нещата, които казахте, те бяха отдаван предложени от бизнеса. Ако не консолидираме нацията в този момент, тежки години ни окачват. Тези прогнози ние ги правихме още миналата година и тогава всички ни упрекнаха, че сме много песимистично настроени. А сега , през април, се оказва, че тогава дори сме били прекалено оптимисти. Така че консолидирайте се като политически сили, защото това, което предстои на България е много тежко.
|
От дебата: Бюджетът оперира с 4 млрд. лв. буфери