|
Ирландия остана извън груповите снимки в Европа на Г-20 и на 60-ия юбилей на НАТО, но това не елиминира ключовата й позиция на най-засегната от глобалната криза страна в ЕС, от която зависи бъдещето на Лисабонския договор.
Правителството в Дъблин внесе през изтеклата седмица извънреден бюджет, който очаквано отразява усилията за постигане на най-малко неблагоприятния изход от кризите. Бюджетът беше представен с медийния етикет “повече данъци и по-малко разходи“, който звучеше приемливо и в страната, и в чужбина. На този фон не изпъкна единствената структурна новост - създаването на държавна агенция за управление на активите в рамките на Агенцията за управление на националния трезор. На новото ведомство ще бъде възложено да изкупи на преференциални цени от банките лошите кредити, отпуснати главно за развитие на сектора на недвижимите имоти. За целта новата агенция ще разполага с фонд между 60 и 80 милиарда евро.
Наименованието на агенцията е твърде омекотен вариант на онова, което на банкерски език се нарича “банка за отровни активи“. Идеята е, като се изкупуват и контролират чрез новия държавен орган лошите банкови кредити за недвижими имоти, да се помогне на банките да се съвземат и да подновят кредитирането, с което да се съживи националната икономика или по-скоро водещият сектор на строителството. Съществуват различни начини да бъде реализирана тази идея и всичките съдържат опасности и недостатъци. Единствено данъкоплатците ще трябва да понесат риска и разноските, свързани с това начинание, но в зависимост от избора на подход и за тях може да открие възможност да си възстановят поне част от парите.
Един от сценариите е държавата да изкупи лошите кредити от банките и да ги изсипе в новосъздадената агенция, която се превръща в “лоша банка“. Например дадена банка е отпуснала кредит в размер на 100 милиона евро на фирма, която ще реализира проект за разработката на терен и строителство върху него. При сегашните кризисни цени на пазара този кредит може да се изкупи за 30 милиона евро. Държавата може да плати тези 30 милиона, но банката остава непокрита за останалите 70 милиона евро. Ако тази операция се повтаря, тя създава верижен проблем за цялата банкова система. Обратно, ако държавата изкупи целия дълг за 100 милиона евро, тогава поема пълния финансов товар и банката престава да носи отговорност. Нито едно от тези крайни решения не изглежда приемливо. Вариант е този “отровен актив“ да бъде изкупен на реалистично компромисна цена, която е някъде между двете крайности. В такъв случай държавата и банката солидарно поемат финансовото бреме. Въпросът е дали държавата ще потърси привилегировано положение и ще поиска да се стане акционер едновременно в двете институции - в агенцията (лошата банка) и в кредитната банка.
Ирландската държава вече се ангажира с инвестирането на 7 милиарда евро под формата на преференциален акционерен капитал във водещи частни банки. В случай че се откаже от ролята си на първостепенен акционер в тези банки, тогава тя ще се нагърби с огромен дял от финансовото бреме, без да си остави възможност да извлече облаги, когато положението се промени във възходяща посока.
Друг вариант е хипотетичният лош кредит от 100 милиона евро да бъде прехвърлен в новата агенция, която да бъде отчасти собственост на държавата и, разбира се, контролирана от нея. Лошият кредит ще продължи да фигурира в баланса на кредитната банка, но понеже е прехвърлен в друга институция загубите ще бъдат поделени. Тази тактика е по-малко шокова, но не решава истинския проблем - да се извади лошият кредит от баланса на кредитната банка. Възможни са комбинации между двата варианта, включително и създаването на повече от една “лоши банки“.
Прогнозите са, че за периода от 2008 г., когато избухна глобалната криза, до 2010 г. ирландските банки рискуват да загубят кредити за 25 милиарда евро. В тази обстановка се налага да се избира кои кредити да бъдат прехвърлени на държавната “лоша банка“. Този избор ще изисква оценката на независими експерти, които представляват съответно правителството и банките. Значително по-лекото решение е национализацията на някои банки, но правителството все още не е дало ясен сигнал в тази насока, макар че в Дъблин звучат доста “коридорни гласове“.
Проблемите са силно политизирани, защото след великденските празници Ирландия бързо ще влезе в предизборна кампания. Насрочените за 5 юни избори за Европейски парламент съвпадат с местните административни избори. Изходът от тях ще повлияе на управляващата коалиция и особено на водещата партия “Фина Фойл“. Поне на този ранен етап изглеждат прибързани прогнозите, че правителството може да падне. Причината е не толкова в издържливостта на управляващата коалиция между “Фина Фойл“ и Зелената партия, колкото в очевидното нежелание на опозицията да се нагърби с решаването на социално-икономическите проблеми. Главните опозиционни формации - “Фина Гейл“ и Лейбъристката партия - не крият стремежа си да извлекат максимални политически дивиденти от икономическата криза. Нов референдум за отхвърления през миналата година Лисабонски договор в момента не е приоритет на ирландската вътрешнополитическа сцена, поради което не се говори и за насрочване на дата, макар че октомври продължава да бъде най-често споменаваният срок в кулоарите на “Ленстър хауз“, където заседава парламентът. Това допълнително засилва шансовете на правителството да остане на власт.
Истинската голяма опасност и за Ирландия, и за Европа може да дойде през есента, ако недоволният от икономическата политика електорат реши да превърне референдума за Лисабонския договор в наказателен вот, както това направиха холандците и французите с предходния проект, наречен Европейска конституция.
|
Ирландия пое предизвикателството на ”лошата банка”