Или можеш да хакнеш cia.gov или не можеш. Май не можеш и не ти стиска да си признаеш. Колкото до мен - аз нямам комплекс за малоценност и не изпитвам нужда да се самодоказвам. Комплексарят си ти. Тежко детство... Мокри сънища... Вероятно си късал крилцата на пеперудите, главите на мухите. Тайно си мазал стола на учителката с лепило, слагал си карфици под чина на съучениците си. Видял си, че си кръгла нула, оттам и изборът на псевдоним. Решил си да блеснеш, да се изпълниш със съдържание. Правиш поредната глупост. Вместо ръкопляскания - псувни. Започваш да се обясняваш как си го направил, защо си го направил. "Хора, моля ви, кажете ми колко съм велик, колко много знам, как мога да хакна един сайт, който както се оказа бил елементарен за хакване. Системният администратор бил тъпанар. Оставил вратата широко отворена и ти майсторът на проникването си влязъл през широко отворения портал, направил си куп поразии и после - "Вижте ме колко съм велик". Действай, продължавай. Това е начинът да си останеш аутсайдер. Мишлето Balin, който върши гадости и после злобно се киска, наслаждавайки се на нещастието на другите. Щях да забравя - не се наричай хакер. Не си! Порови се, прочети моралния кодекс на хакерите и се погледни в огледалото да видиш колко далече си от хакерството. С това приключвам темата за "хакването" на дир-а.