|
Атанас П. Славов
Уважаеми събратя и сестри по фантастика,
които обичат да мислят за връзката й с реалността.
Задайте си въпроса: “Защо, когато се пукна илюзията за щастлив комунизъм в “отделно взета страна” падна такъв смях и подигравки, а сега когато се пука илюзията за “защитен капитализъм в отделно взета страна” не се чува нищо?
Последните кървави събития в Америка ме накараха да ви занимая с някои фрагменти от моя разработка където в главата “Информатизация на физическата реалност” засягам изместването на човешката активност от физичното, към информационното действие. Ще кажете, ама то в Америка си беше баш физична катастрофата, да не би хилядите смърти да са информационни?!? Да, но забелязвате ли объркването в анализите? Безпомощната реплика “да удряш бълха с чук” за ответните удари. И тази бъркотия ще се задълбочава, ако не се разбере какво е новото в създалата се ситуация.
В рамките на афоризма обичах да преразказвам един ТВ репортаж за гостуването на Бил Гейтс в Русия. Елцин прикратно прегърна Бил, както помним се прегръщаха бившите партийни феодали. Но вместо да се засмеем злопаметно, нека се заинтересуваме, че новият руски управляващ прегръща така само тези, които смята за равни по могъщество. Аз коментирам това с една фраза:”Последният географски император, признава нарастващото могъщество на първия информационен император!” Въпреки че Гейтс няма територии нито заводи, той е безпрецедентен виртуален властелин, и за разлика от историческите такива като Папата, Муун и др. притежава най-икономически активните виртуални армии, които му носят ежедневни завоевания на финансовото бойно поле.
(за следващите редове държа да отбележа, че не съм антиамериканец. Обичам голяма част от амер. фантастика, рок и кино, които са уникални по своите високи качества, имам приятели там, и им завиждам за достойния начин на живот който могат да си позволят да водят)
САЩ отдавна вече не е само географска империя. Тя държи да се наслаждава на непоклатимите си граници, разкрасява територията си, отглежда териториално-националното самочувствие на подданиците си ( защото това е важен инструмент за управление), но всъщност нейната виртуална експанзия навън не престава. (Не влагам в тези думи нравствено осъждение – това е исторически утвърдения стереотип на всяка силна държава, а демократичният й имидж е внесъл хуманната корекция от “гореща” към виртуална експанзия.) Тази свръхсила води няколко големи виртуални завоевателни войни. Както все повече компютри в света си инсталират Уиндоус, въпреки недостатъците му, така все повече национални култури си инсталират Американизъм, като начин на мислене. А в него като прослувутите вратички и “бъгове” на Уиндоус “по хакерски” влизат начин на мислене, ценностна система, икономически модели, доктрини. Политолозите и журналистите си мислят че разбират за какво става въпрос като употребяват обтекаемата фраза: “разширяване сферите на влияние” Нещо такова е имало през всички времена. Но днес това има съвсем буквален фронтови смисъл, поради огромната икономическа и информационна свързаност на света. Количественото натрупване е преминало в качествено изменение. При една виртуална конфронтация всяка сила с видими реални обекти е много по-уязвима от екс-териториална групировка, която има само виртуална инфраструктура (атентаторите).
Не може да се очаква, че виртуалната армия на Американистичните ценности, няма да се сблъска с исторически окопалите се позиционни дивизии на фундаменталистите, и още по естествено е да се очаква те да“генерират”своите “Матросовци” готови на всичко (още повече, при икономическата асимилация на която са подложени тези народи), араби, кюрди, баски, и ирландци ще бъдат непрекъснат резерв за такива “отвъдчовешки алтернативи” и това не може да бъде пресечено с наказателни действия (единствената гаранция може да бъде /налага се да го произнеса/ 100% геноцид!) Американската демокрация не може да издържи такова нравствено натоварване и ще се срине във военен тоталитаризъм.
Не може да се анализира правилно проблема ако не се постави въпроса за:
Невероятното нарастналото значение на ИНФОРМАЦИОННИЯ ОБЕКТ. На съд в Хага трябва да бъдат изправяни не само извършители на действия, а и Автори на Доктрини, Идеологеми, и Икономочески Експанзии.
За да изясня основанията си за тези голословни твърдения привеждам част от главата засягаща този въпрос.
Атанас П.Славов
ЕКСПАНЗИЯ ЧРЕЗ ИМПЛОЗИЯ
Целият човешки опит досега , а и този на навършилите 25 години, измерва представата за развитие с пространственото разширение: - “разрастване”, “устрем напред”,”възвисяване”, “Издигане”, “полети на мисълта”, “високи технологии”, “Мамещи далечни хоризонти” – безкрай са езиковите образи препълващи цялата човешка идея за прогрес.
Сложих условната възрастова граница от 25 години, защото от там надолу все-по-често се среща новата порода – хората на новата световна ситуация. Кои са те, ще видим след малко.
Преди 30 години изглеждаше неизбежно, че човечеството към края на хилядолетието ще е започнало новия етап на експазия в Космоса. Сънувахме заселени други планети – това бе пряка проекция на историческата ни опитност за развитие. И само единици като С.Лем в “Сума Технологии” бяха в състояние да моделират изненадващите реализационни пространства на информационната революция, която ще разверзне пред краката на крачещото нанякъде човечество бездната на нови изисквания и изпитания. Тогава тези хора или ги премълчаваха или ги обиждаха на “фантасти”.
Но какво се случи през тези години?
Първо, стана ясно, че при това КПД на ракетите и съответните цени на грам транспортирано до космоса вещество, няма в обозримо бъдеще да ползуваме космически таксита и планетите от Слънчевата система наистана да станат “съседни”!.. Безмилостния икономически разчет пресече космичните ни илюзии. През това време неусетно и като на шега се формира Мрежата. Отначало едва ли не като допълнение към телефонните линии, бърза обмяна на данни, все едно телеграф, какво толкова… Едно прагматично окабеляване на нуждата от удобно общуване с по-големи възможности, просто следващ етап от общуването, нали?
В статията си “10000 войни за 6000 години” големият френски политик Мишел Рокар констатира, че през последният век за разлика от всички предидущи нито една експанзионистична война не е постигнала целите си /ако не смятаме Гранада, но тя едва ли е пример за вълнуваща завоевателна победа/. Нима историческото завоевателство просто така е изчерпало възможностите си? Настина, географските територии вече са разпределени и навсякъде са предявени твърди претенции. Оказва се, че стихийно се е формирал невидим комуникационен “планетарламент”, където журналистически “корпуси за бързо оповестяване” обозряват превратите едва ли не преди да са започнали… Не се получава класическата схема: - “блицкрийг” и последващо “дефакто” узаконяване на завладянато. Пресен пример – Източен Тимор. Само преди 20 години Индонезия с явното си военно превъзходство щеше да нахлуе за една нощ, През информационното затъмнение щяха да се процеждат противоречиви съобщения за “смутове”, “сепаратисти”, “терористични актове” и в едни прекрасен миг щеше да се декларира, че “народът е направил избора си…” Да ви е познато отнякъде? А днес информационният образ изпреварваше събитията, жертвите не тръгнаха да вадят ръждиви пушки от мазетата, а предвождани от своя интелектуален лидер – нобелист заплашиха с хакерски атаки комуникациите на противника, ако им се попречи да проведат честен референдум за самоопределение. Разигра се една принципно нова конфронтация – на силово-географския подход бе противопоставен информационно-силовият. Забележете колко понятия в предходното изречение “хакерски атаки”, “комуникации”, “честен”,“референдум”, “самоопределение” са чисто информационни действия но те определяха всички жизнено важни за обществото на Тимор неща! Не се чу дрънкане на оръжие, “родината или смърт!”, “кръв да се лее!” и други ключови лозунги повели след себе си хилядите народоосвободителни войни досега. Не би било правилно да се твърди, че така ще става винаги отсега тататък, но този случай е симптом на зараждащото се ново състояние – информатизация на конфликта.
Руският социолог Дмитри Иванов в цикъл сериозно аргументирани статии разгърна процесите на “виртуализиране” на такива стълбове на цивилизацията като икономика, политика, наука. Първоначално той прави две много важни уточнения:
Първото, че считаните едва ли не за официални футурологични модели на Бел и Тофлър за преход към информационното общество, като че ли не се сбъдват. Не е видна тенденцията огнището на конфликтите да се премества от сферата на икономиката в сферата на културата, да се разгръща “Свръхборбата” между хората на старата култура с хората на новата култура. Ядро на новата социална организация, на новиите институции не става университета, като център за производство на “свръхноеобходимите теоретични знания”, напротив университетите стават придатък към корпорациите, т.е.
Капиталът поръчково формира “специализирани интелектуалци” като той определя тяхната ориентация и приложност.
Второ, Иванов развечва мита, че Интернет е истинска крачка към информационното обещство. Преди всичко трябва да се разграничат понятията информация от комуникация, интелектуален продукт от безкрайното му тиражиране, което се вихри в Интернет и, разбира се не на последно място, истинското “ново съобщение” от “изкривените му отражения” интерпретации, дифамации и “манипулативни контратвърдения”. А и в края на краищата, ще добавя аз, да не забравяме че далеч не всяко истинно съобщение представлява знание. Само за миг си спомнете милионите истински подробности от живота на рок звездите и тяхните секс скандали…Каква е ценността им като знание? Продължете сами този списък…
След тези две важни уточнения руският социолог се спира поред на икономиката, политиката, науката. Огромното засилване на ПР индустрията очертава една икономика, която много повече произвежда информационни образи на изделията, отколкото да усъвършенствува самите изделия. В статиите на Иван Попов “Икономика, бъдеще и масови халюцинации“ и “Политикономия на информационната индустрия” това е разгледано достатъчно добре, така че няма да се спирам. Нарочно не споменавам думата “реклама” защото това понятие ограничава мисленето ни в кръга на формално назованите “рекламиращи” акции, а то е много по-широко, и най-важното методите му универсално се прилагат в различни области на човешката реализация. Спомняте ли си шумното пресоване в пресата на понятието “манипулации”?. Политици и партии взаимно се обвиняваха в това че “манипулирали” народа и т.н. После шумотевицата заглъхна, сега само от време на време се сещат да обвинят някого в този грях но никой не обърна внимание, че така и не се разконспирираха методитиките на тази манипулация, никой не заговори за психотехниките, социотехниките за конструиране на една манипулативна акция, че повече от 30 години в България има издаден ведомствен учебник по “Руморология” – науката за конструиране и анализ на слуховете. Фактът, че и най-фанатично-сините антикомунисти, не обвиниха БКП в тези психотехнологии, не ги назоваха пред всички и не поискаха разобличителното им публикуване, говори, че дисиденската фракция още от самото начало е смятала да ги прилага към новото демократично общество с не по-малък ентусиазъм.
И така, ако се върнем към статията на Д.Иванов “Виртуализация на обществото”, той категорично заявява: “Живеем в епоха на икономика на образите и на образи на икономиката”. После той прави сравнителен анализ на методите при продаване на стоки и на пласиране на политически лица и политически идеи и заключава: “Жевеем в епоха на политика на образите и образи на политиката!” И обощава: “Ако икономическият, политически, научен или друг успех в по-голяма степен зависят от образа, отколкото от реалното действие или предмет, то значи имаме виртуализация на самата социална институция била тя пазар, корпорация, държава, партия.”
И накрая Д.Иванов уточнява оценката си за футурологичния модел на “информационното общество” даден от Бел, Турен и Тофлър, - той е несъстоятелен, защото: “авторите са се оказали в плен на два стреотипа: 1) Че информацията, това е винаги знание, и 2) че обществото, това е винаги институции.”
Кой знае защо маститите футуролози не са предвидили, че първото приложение на всяко техническо средство почти винаги има примитивен, първосигнален характер, точно както го диктува всемогъщият пазар: ядрената енергия – първо за разрушение, после за енергия и лечение, така и информационната мрежа първо за порнография, виртуален секс, ескейпистично геймърство, а много по-късно за виртуални научни лаборатории, където ескпериментите могат да бъдат максимално мащабни, без това да заплашва някого, за дистанционна продуктивна дейност и т.е. всички онези неща от типичната човешката реализация, която наричаме осъществяване. Замисляли ли сте се над смисъла на тази дума? Защото формално погледнато, ние бързаме да овеществим проектите си, да получим от тях траен по възможност предметен резултат. А казваме, осъществих проекта! Защото в човешкия език отдавна е кодирано разбирането, че превръщането на един информационен модел в социален факт, е нещо комплексно, и колкото и предметен да е резултатът, винаги в него участвуват като мининум организационни процеси, функционални процеси, разгърнати в пространството и времето, които в последна сметка се оказват решаващи за значението на предмета. Както зад всяка добра и нужна стока трябва да стои изпипан технологично-производствен модел а пред нея – маркетингово-търговски модел, без тези два информатични “субекта” невидимо стоящи зад всеки предмет, той се превръща в уникат имащ само колекционерска стойност.
Младият автор Иван Попов в цикъл блестящи есета поставя въпроса за информационните модели като “масови халюцинации” като остро полемично очертава манипулативното спекулиране с нарастващото могъщество на психотехническите технологии за формиране на тези масови халюцинации и следващите от това социални деформации. Д.Иванов отбелязва:
От една страна Интернет дава собода на идентификацията – виртуално тяло, виртуален престиж, виртуална психика, виртуални навици, виртуални качества, виртуални пороци. От друга страна настъпва отчуждение от реалното тяло, престиж, и т.н. Интернет е средство за трансформация на личността и като индивидуална характеристика, и като социо-културен и исторически феномен. Тук трябва да забележим, че личността Е новоевропейски социокултурен феномен. В съвременен смисъл понятието личност само преди петстотин години е било доста рядко явление. Такива свойства на личността като стабилна самоидентификация, “творческа индивидуалност” активните потребители на Интернет съзнателно или несъзнателно разрушават. Размитата или изменчива идентичност е една от характерните черти на кибернавтите. Общуването в Интернет е привлекателно именно със своята обезличеност и нещо повече – самоконструиране образа на Аз-а. По този начин се виртуализира не само обществото, но и породената от него личност.”
Тук Иванов опира в аналитичния праг, който преди него попречи и на Иван Попов да стигне по-дълбоко в същността на проблема, същият, който не даде на блестящия Виктор Пелевин да се издигне над ограниченията на сатирично-абсурдистката фантастика и да даде на читателите истинско знание вместо интуитивното усещане за качествено ново разбиране на реалността. Това е разбираемата мирогледна раздвоеност на авторите.
Фразата, с която започнах тези размишления съдържаше словесният образ “човешкият опит”. Прагматичното ежедневно съзнание, счита, че истинско е само предметното. “Око да види, ръка да пипне” продължава да е определящия масов критерий за истиннност. Епитета “измислено” се слага върху всяко съмнително, преходно, фалшиво, спорно нещо. А това масово съзнание забравя, че 90% от техногенния предметен свят, който днес признава за “стабилен”, “страхотен” само преди десетина години е бил повече от измислен, дори не е бил доизмислен. Постепенното натрупване на мисловни модели на усъвършенствуването са му дали този “идеален” вид, който след десетина години ще бъде арахаика. Ние отдавна живеем в света на преметното въображение, мотивираме се от идеи, които в преобладаващата си част се оказват “зле измислени”, религии, които абсолютизират информационни субекти, представи, които предизвикват промени в биофизичните ни състояние.
Защото ние самите сме неделима сплав от материален субстрат и информационен софтуер и колкото и да абсолютизираме физическото си задоволяване, винаги определящо за съществуванието ни се оказват “измислените неща”.
От земна кал и звезден прах,
Духът със тяло е омесен.
Ръцете тръпнат за размах,
А гърлото изтръгва песен.
/Пламен Цонев/
И ако се върнем към размисъла за човешката опитност, ще видим, че никога в историята си човечеството не се е сблъсквало с възможността да разшири реализационното си пространство не по традиционния начин навън, налагайки волята си над необладани територии, а навътре в реализационното пространство на симулираните предмети. За това е и разбираемата интелектуална фрустрация дори на най-напредничавите умове сондиращи тази нова бездна. При световния мислител Станислав Лем тя има вид на моралистично размахан пръст по адрес на “безобразната разпуснатост” и вихрене на глупостта из Интернет. Изведнъж създателят на бездънната книга “Сума технологии” и съвременното й продължение в “Мигновение” загубва дълбочината на анализа си и започва да критикува с повърхностния патос на пенсионер, който иска нощно време да затварят улиците, защото през нощта по тях стават престъпления.
Та каква все пак е тази мирогледна раздвоеност на тези автори, които толкова харесвам, а все излиза, че критикувам?
Това е инерционната хипноза на гледната точка от макро сввета.
Обяснявам:
Ние сме израснали и формирани в предметния свят, очите ни са обучени да локират растоянието между предметите, да определят тяхният цвят и форма, другите сетива – съответно другите им физически качества. Ако не сме субективни идеалисти, знаем, че предметите не изчезват ако не ги гледаме, те са непоклатими и стареят във времето, Ние самите бродим като живи активни предмети в обектния свят и правим всичко онова, което ни дава названието “субекти”.
А виж онова, което наричаме “виртуално” е нещо съвсем друго. Ние сме го правили, и знаем, че това е едно изображение което се получава когато потоци електрони карат частиците на луминифора на екрана да светят в определен порядък и т.н.А кой насочва потоците електрони? Магнитни полета. Какво конфигурира тези магнитни полета? Софтуера! А той е измисленият, артефактът, творението на човешката воля! Всичко това е “измислено” а ние сме истински!.
Добре, но всичко това е така на микро ниво, а на макро не можем да видим нито потоците електрони, нито частиците на луминифора. Значи на макро ниво, ако нещо изглежда достатъчно добре за да ни заблуди че е истинско…Всичко ще опре в това, колко добре е изработено заблуждението!Тоест качеството на хардуера и софтуера!
Нека сега разгледаме нашата физична непоклатимост. Слезем ли на макро ниво веднага се натъкваме на сложни структури от частици в различни конфигурации. Те заемат някакви положения в простраството определени от силови полета. Кое конфигурира тези полета? Природни закони, константи. Защот тези закони и константи са такива? Защото така е структурирана вселената. А ако се беше структурирала по друг начин? Куп виртуални възможности! Не, няма да се вкюча в безплодния спор бог, извънземни, или метазакони са предопределили тази конфигурация, това е спор за произхода на софтуера. За мен е важно, че описаната предметност на непоклатимия свят подозрително прилича на ситуацията в дисплея и рисуваните върху повърхността образи са породени по аналогичен механизъм, А не, има една здрава разлика – електронния лъч възбужда различни частици и това което виждаме е светлинна следа. И веднага коварната памет ми изважда една любима на физиците хипотеза за това, че всъщност няма различни частици, а една, която поради принципа на неопределеност се оказва на всички възможни места, и Хайзенберг, и телепортацията… да продължавам ли?
Добре, добре, спокойно, все пак физичният свят е обективен, а ние сме субективни и всичко направено от нас също. Чакай, какво означава това в същност, да сме субективни? Ако се освободим от терминологичните гимнастики с “гносеологичното” и “онтологичното” ще остане, че всяко обективно нещо го виждаме и отразяваме по своему, тоест приемайки образа на някакъв обективно съществуващ предмет, ние снемаме в паметта си само негов информационен модел, който е частично-избирателен, пречупен през нашата субективност! Е, за това ставаше въпрос от самото начало. Ако не отразим реалността, ние няма да действуваме, и съответно действуваме съобразно това което сме отразили. Така че жизнено важен е въпросът, каква част от истината отразяваме и коя част от нея целенасочено ни скриват, нашите любими манипулатори. Верни са и предупрежденията на Лем, че Интернет в момента функционира като казан с глупости, където лъжичките знания трагично се вгорчават, и убийствената ирония на Пелевин, че след като демокрацията е резулат от общественото мнение, а общественото мнение е конструируемо от ПР индустрията, тогава самата демокрация е халюцинация, както би допълнил Иван Попов или Д.Иванов и единствените реални играчи са програмистите, които дават поръчките на ПР индустрията. Но всичко това не е тема на настоящите размишления, това са рецидиви, по пътя на един глобален процес, който не е нито лош нито добър, а еволюционен.
Не всичко е обяснимо, и това обяснява някои неща...
|
Писмо - Експанзия
(охлюв-тахорг)
