Арийска UFO База - 211: Антарктика

Много бе казано за НЛО-програмите на Третия Райх. Въпреки това останаха нерешени няколко въпроса. Постигнаха ли германците всичко онова, което бяха планирали със свръхсекретните си разработки? Знаем ли цялата истина за техните успехи? Как се отразяват те днес върху съвременния свят?
През 1936 г. неидентифициран летящ обект катастрофира близо до германския град Фрайбург. НЛО е намерен, но нищо не се знае за екипажа. Германски учени със съдействието на Schutzstaffel (SS) поправят космическия кораб. Дори успяват да тестват енергийната и двигателната му система.
Въпреки усилията, всички опити да възпроизведат извънземната технология не постигат успех. Проектите, посветени на чуждия летателен апарат, са инициирани от висши представители на три окултни общества - Туле, Врил и Ахненербе. Само за 5 години германците извършват колосална работа за успешната реализация на таен проект с кодово наименование База-211. До края на Втората световна война Германия разполага вече с 9 лаборатории, в които се тестват летящи чинии. Поне една от лабораториите на Третия Райх е прехвърлена в Антарктика.
Изследователите на антарктическите мистерии на Третий Райх, Р. Веско, В. Терзийски и Д. Чайлдрес, твърдят, че от 1942 г. хиляди концлагеристи - известни учени, медици, пилоти, политици, заедно с техните семейства и с членове на Hitlerjugend, са отведени с подводници на Южния полюс. Според някои автори германската база (или поне това, което е останало от нея) все още съществува в Антарктика. Нещо повече. Има данни за построяването на подземен арийски град, наречен Новият Берлин (в Арктика) с население от 2 милиона души. Според някои учени, този град-база все още функционира. Неговите обитатели изследват и разработват космически технологии. Работи се и в областта на генното инженерство. НЛО са забелязавани многократно около Южния полюс. За уфолозите те доказват хипотезата за невидимия град-база. През 1976 г. с помощта на възможно най-прецизната апаратура, японците засичат 19 кръгли обекта. Всички те се появили по едно и също време. Обектите се гмурнали в Антарктическия океан и изчезнали от радарните екрани.
През 1927 г. експедицията на английския археолог Албърт Митчел-Хеджс се натъква на кристални черепи в Централна Америка. Откритието е предшествано от друго - не по-малко сензационно. През 1924 г., в тропическата джунгла на полуостров Юкатан, е открит древен град на маите! Решено е да бъдат изгорени 33 хектара гори. Идеята е да се улесни проучването на древното селище. Когато димът най-накрая се вдигнал, експедицията видяла невероятна сцена: каменни руини от пирамида, каменни градски стени и колосален амфитеатър, който би могъл да побере хиляди зрители.
Именно в хода на разкопките Митчел-Хеджс намира кристалните черепи. Откритието се превръща в една от най-големите загадки на ХХ век. Черепите са занесени в бразилски музей. През 1943 г. германски агенти правят опити да похитят кристалите. Те обаче са задържани. По време на разпитите нацистите признават, че са изпратени с мисия в Южна Америка. Задачата им е специална: да открият кристалните черепи на Богинята на Смъртта. Освен тях, още няколко групи, са изпратени със същата цел. По-голямата част от начинанията се провалят. Не е изключено обаче някое от тях да е успяло…
Похищаването на изключителната находка е ръководено от Карл Мария Вилигут. Известен с големите си познания по черна магия и с огромното си влияние над високопоставени нацистки военни. Особено се интересувал от магическите методи, използвани от атлантските жреци. Нацистите били убедени, че изчезналата атлантска цивилизация е прародител на арийската раса. Познанието за нея щяло да им помогне да създадат Свръхчовека.
Кристалните черепи са творение на атлантите и са запазени по чудо, смятат съвременни учени. Това обяснява и големият интерес на СС към тайнствените кристали.